Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Няма какво толкова да се каже.

— Как ти се видя този Крупкин?

— Чудак. Заведе ни в съветското посолство и говорих с брат ти по една от техните линии.

— Какво?! Как са децата?

— Чудесно. Всичко е наред. Джейми се забавлява отлично, а госпожа Купър не разрешава на Джони дори да докосне Алисън.

— Което означава, че брат ми не иска да се занимава с Алисън.

— И така може да се каже.

— Какъв е номерът? Искам да им се обадя.

— Холанд сега ще инсталира една сигурна линия. След около час вече ще знаем номера.

— Което значи, че лъжеш.

— Така да е. Трябва да си с тях. Ако ми се наложи да се забавя, ще ти се обадя.

— Чакай, Mo иска да говори с теб…

Телефонът прекъсна. Като видя как Мари реагира на внезапното прекъсване на разговора, Панов бавно поклати глава.

— Няма нищо! — каза той. — Аз съм последният човек, с когото той би искал да говори.

— Той се е променил, Mo. Вече не е Дейвид.

— Изцяло е погълнат от нещо друго, с което Дейвид не може да се справи — тихо изрече Панов.

— Това е най-страшното нещо, което някога съм те чувала да казваш!

— Може и така да се окаже — кимна психиатърът.

Сивият ситроен беше паркиран на няколко десетки метра в диагонал на украсения с навес вход на блока на модния булевард „Монтен“ в който се намираше апартаментът на Доминик Лавие. Крупкин и Борн седяха на задната седалка, а Конклин отново на мястото до шофьора. Така му беше по-удобно заради ръста и сакатия му крак. Почти не си говореха. Взираха се нетърпеливо в стъклената врата на сградата.

— Сигурен ли си, че ще успеят? — попита Джейсън.

— Убеден съм само в това, че Сергей е страхотен професионалист — отвърна Крупкин. — Обучен е в Новгород и френският му е безупречен. Освен това има такива документи за самоличност, че би заблудил и Паспортната секция на Втори отдел.

— А другите двама? — настоя Борн.

— Просто мълчаливи помощници, които се подчиняват и помагат на шефа си. Те също са незаменими в своята област… Ето го, идва!

Видяха Сергей да излиза през стъклената врата и да завива наляво. След секунди прекоси широкия булевард и се отправи към ситроена. Доближи колата, заобиколи я и седна на волана.

— Всичко е наред — каза той, като изви глава назад. — Госпожата не се е върнала. Апартаментът й е номер двадесет и първи, втори етаж, вдясно. Проверихме го внимателно — няма подслушвателни устройства.

— Сигурен ли си? — запита Конклин. — Тук няма място за грешки, Сергей.

— Нашите уреди са най-добрите — усмихна се сътрудникът на КГБ. — Не ми е удобно да ви го казвам, но Сентръл Електроник Корпорейшън ги разработи по договор с Лангли.

— Две точки в наша полза — отбеляза Алекс.

— Минус други дванадесет, заради това че позволихте технологията да бъде открадната — завърши Крупкин. — Освен това съм сигурен, че преди години на нашата госпожа Лавие може да са й зашили микрофони в дюшека…

— Проверихме го — вмъкна Сергей.

— Благодаря, но това, което имах предвид, е, че Чакала едва ли е в състояние да подслушва всичките си сътрудници в цял Париж. Става твърде сложно.

— Къде са другите двама? — запита Борн.

— В коридорите на фоайето, господине. След малко ще отида при тях. На съседната улица ни чака кола, с която сме в радиовръзка, разбира се… А сега ще ви закарам до блока.

— Чакайте — прекъсна го Конклин. — Как ще влезем? Какво ще кажем?

— Вие няма нужда нищо да казвате, господине. Ние вече сме обяснили, че сте упълномощени тайни сътрудници на френската СВДКШ…

— На какво? — прекъсна го Джейсън.

— На Службата за външна документация и контрашпионаж — отвърна Алекс. — Най-близка по дейност до Лангли.

— А Втори отдел какъв е?

— Специално звено — отговори машинално Конклин, като мислеше за нещо друго. — Според някои е елитен корпус, според други — нещо друго… Сергей, а те няма ли да направят проверка?

— Те вече провериха, господине. След като показах на портиера и помощника му служебната си карта, им дадох и един нерегистриран телефонен номер, откъдето им потвърдиха нареждането на Службата и моите пълномощия. След това им описах вас тримата и ги помолих да не ви задават никакви въпроси, а просто да ви осигурят достъп до апартамента на госпожа Лавие… Сега ще ви закарам дотам. Това ще направи по-голямо впечатление на портиера.

— Понякога и най-простите неща вършат работа, стига да са потвърдени авторитетно — забеляза Крупкин, докато ситроенът пресече широкия булевард и се спря пред белия жилищен блок.