Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Руснакът пристъпи към Оугълви. Изглеждаше по-скоро загрижен, отколкото разтревожен.

— Наистина ли сте толкова сляп или толкова ограничен, та не виждате нищо друго, освен собственото си предприятие?

— Отхвърлям обвинението ви. За какво всъщност говорите?

— Връзката съществува, защото е била измислена и създадена с една-единствена цел. А вие сте само производно, нещо странично, което в даден момент е станало изключително важно за управляващите.

— Не… разбирам — прошепна пребледнелият Оугълви.

— Току-що говорихте за „някакъв убиец, когото наричат Чакала“, а преди това се изказахте за Борн като за някакъв незначителен мошеник, обучен да се представя за наемен убиец. Стратегията се провалила и затова той бил пенсиониран или, както казахте, „дошло му времето за златен часовник“, така ли е?

— Така ми казаха…

— А какво друго ви казаха за Карлос Чакала? А за човека, който се е подвизавал под името Джейсън Борн?

— Честно казано, съвсем малко. Двама застаряващи убийци — негодяи, които се дебнат един друг от години. А това изобщо не ме интересува. Единствената ми грижа е да запазим в тайна нашата организация.

— Все още не разбирате…

— Какво , за Бога?

— Когато си помислите кои са помощниците на Борн, излиза, че той не е такава измет, за каквато го вземате.

— Изяснете се, моля!

— Той използва „Медуза“, за да преследва Чакала.

— Невъзможно! Онази „Медуза“ беше унищожена в Сайгон преди много години!

— Очевидно той е на друго мнение. Бихте ли си махнали чудесното сако, за да си навиете ръкава и да ми покажете малката татуировка под мишницата?

— Това няма нищо общо! Просто почетен знак от една война, която никой не поддържаше, но ние трябваше да се бием!

— Хайде, хайде, господин съветник. Откъде да се биете? От кейовете и складовете в Сайгон? Когато ограбвахте своите и изпращахте куриери до швейцарските банки? За тези героични дела медали не се дават.

— Празни приказки! — възкликна Оугълви.

— Кажете това на Джейсън Борн, възпитаник на първата „Медуза“… О, да, господин съветник, той ви е търсил, намерил ви е и ви използва, за да се добере до Чакала.

— По какъв начин , за Бога?

— Честно казано, не знам, но прочетете това. — Генералният консул пристъпи бързо до бюрото, взе купчина напечатани на машина и закрепени с телче листа и ги подаде на Брайс Оугълви. — Това са разшифровани телефонни разговори, проведени преди четири часа в нашето посолство в Париж. Установили сме кой и с кого е говорил. Прочетете това, господин съветник. Ще се радвам да чуя компетентното ви мнение на юрист по този въпрос.

Прочутият адвокат, самият „леден“ Оугълви, сграбчи документа и бързо зачете. След последната страница лицето му бе смъртнобледо.

— Господи, та те знаят всичко ! Канцелариите ми се подслушват ! Как! Защо? Това е лудост! Организацията ни е непробиваема !

— Пак ви предлагам да кажете това на Джейсън Борн и неговият стар приятел и шеф от Сайгон Александър Конклин. Те ви откриха.

— Невъзможно! — изрева Оугълви. — Ние платихме или премахнахме всички в „Медуза“, които можеха дори да заподозрат за размаха на дейността ни. Божичко , та те не бяха толкова много. Бяха паплач, казвам ви, крадци от класа, търсени за престъпления из цяла Австралия и Далечния изток. Онези, които участваха в битките, ги познавахме, и се справихме с тях.

— Май сте пропуснали двама — отбеляза Суликов. Адвокатът отново погледна страниците. По слепоочията му се стичаше пот.

— Господи, загубен съм! — прошепна задавено той.

— Помислих си го — поде съветският генерален консул в Ню Йорк, — но реших, че все пак съществуват и други възможности. Разбира се, за нас има само една посока. Както по-голяма част от континента, нас ни управлява безмилостният частен капитал. Приличаме на агнета, поведени към жертвеника на алчността, а онзи американски картел, тези финансови разбойници, поставят в шах пазарите, като продават лошокачествени стоки и услуги на изкуствено надути цени, като ни представят фалшиви документи, че уж имат съгласието на Вашингтон да изпращат хиляди забранени артикули на нас и на сателитите ни.

— Копеле такова! — избухна Оугълви. — Вие, всички вие, ни помагахте във всяка стъпка. С вашето посредничество от източния блок бяха изнесени милиони; вие променихте маршрутите, преименувахте и дори пребоядисвахте кораби из цялото Средиземноморие, Егейско море, през Босфора до Мраморно море, да не споменавам пристанищата по Балтийско море!