Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Дай му тридесет и един, за да сме сигурни, че ще е на наша страна — прекъсна го Борн.

— Предполагах, че ще кажеш така. Определил ли е някакъв таван?

— Не.

— Не бързайте — каза Мари. — От каква сума ще започнем да се пазарим?

— Икономистът заговори — провъзгласи Панов, като пресуши чашата си.

— Като имам предвид положението му в парижкия клон на КГБ, бих казал около петдесет хиляди американски долара.

— Предложи му тридесет и пет и го остави да те принуди да качиш до седемдесет и пет, а в краен случай и до сто.

— За Бога! — извика Джейсън, като все още се сдържаше. — Става дума за нас, за Чакала ! Дай му колкото поиска!

— Колкото по-лесно го купиш, толкова по-лесно ще се продаде на друг, при това още по-скоро.

— Наистина ли? — втренчи се Борн в Конклин.

— Нищо чудно, но в случая трябва да е равностойността на разработена диамантена мина. Никой повече от руснаците не желае смъртта на Чакала и този, който им донесе трупа му, ще стане героят на Кремъл. Не забравяй, че е обучаван в Новгород. Москва винаги помни това.

— Тогава направи както тя ти казва, но непременно го купи.

— Ясно. — Конклин се наведе към него. — Ще му се обадя довечера. И двамата ще говорим от телефонни будки и ще уредим въпроса. После ще поискам да се срещнем утре и да обядваме някъде извън Париж, но по-раничко, преди да са дошли постоянните посетители.

— Защо не го направим тук — предложи Борн. — И без това не можеш да отидеш по-далеч, пък и аз вече знам пътя.

— Защо не? — съгласи се Конклин. — Ще говоря със собственика. Но не за четиримата — само за Джейсън и мен.

— Бях предвидил това — студено каза Борн. — Не бива да намесваме Мари. Тя не бива нито да се вижда, нито да се чува, ясно ли е?

— Дейвид, моля те…

— Не, аз те моля.

— Ще отида при нея през това време — бързо се намеси Панов. — А месно руло ще има ли? — запита той, явно за да намали напрежението.

— Нямам кухня, но наблизо има един ресторант, където сервират прясна пъстърва.

— Ще трябва да се прежаля — въздъхна психиатърът.

— Смятам, че трябва да се храните в стаята — гласът на Борн беше непреклонен.

— Няма да бъда затворничка — тихо каза Мари, впила поглед в очите на съпруга си. — Никой не знае кои сме и къде сме. Освен това, една жена, която се заключва в стаята си и никога не излиза, привлича вниманието повече, отколкото една най-обикновена французойка, която води нормален живот.

— Права е — отбеляза Алекс. — Ако Карлос е пуснал хората си, всеки, който се държи неестествено, може да привлече вниманието им. Освен това, Панов се появи съвсем изневиделица — преструвай се, че си лекар, Mo. Никой няма да ти повярва, но ще се издигнеш в очите ми. Никога не съм могъл да разбера защо лекарите обикновено са извън подозрение.

— Неблагодарен психопат — измърмори Панов.

— Да се върнем на въпроса — отсече Борн.

— Много си груб, Дейвид.

— Нямам търпение да слушам празни приказки.

— Добре, добре, успокойте се — каза Конклин. — Всички сме изнервени, но нещата трябва да се изяснят. Дойде ли Крупкин при нас, първото нещо, което ще стори, е да открие номера, който Гейтс е дал на Префонтен в Бостън.

— Кой какво е дал и на кого? — слиса се психиатърът.

— Не си в течение, Mo. Префонтен е дискредитиран съдия, който се е свързал с един от хората на Чакала. Накратко: този човек е дал на съдията телефонен номер в Париж, на който да се свърже с Чакала, но той не съвпада с номера, който Джейсън вече има. Без съмнение обаче човекът — адвокат на име Гейтс — е влязъл във връзка с Карлос.

— Рендолф Гейтс?

— Същият.

— Боже Господи! Какво говоря, какъв Господ, та аз съм евреин. По дяволите какъв съм, това е такъв шок!

— Огромен. Трябва да разберем на чие име е този телефон в Париж. Крупкин може да стори това. Голяма загадка е, но трябва да се справим.

— Загадка ли? — запита Панов. — Да не би да сте решили да нареждате рубик-куба на арабски? Или пък да попълвате кръстословица с двойно засичане в лондонския „Таймс“? Какъв, по дяволите, е Префонтен? Съдия, съдебен заседател или нещо друго? Името му е като на кисело младо вино.

— Напротив, той е като чудесно отлежало вино — намеси се Мари. — Ще ви хареса, докторе. Може да го изучавате с месеци, защото е по-умен от другите и защото този огромен интелект е все още във форма, въпреки алкохола, корупцията, загубата на семейството му, затвора. Той е особняк, Mo. Повечето углавни престъпници от неговата класа обвиняват всеки друг, но не и себе си. С него не е така. Винаги запазва великолепното си иронично чувство за хумор. Ако американските съдии имат поне малко ум в главата, което поне на пръв поглед се опровергава от действията на Министерството на правосъдието, ще му разрешат отново да практикува. Всъщност той беше първият, който започна да преследва хората на Чакала, които искаха да убият мен и децата ми. Ако при повторното назначение спечели нещо, ще си е заслужил всяко пени и аз лично ще се погрижа да си го получи.