Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Аз съм — отвърна треперещ глас от другата страна. — И камбанен звън отеква завинаги в ушите ми.

— Значи наистина си ти.

— Казах ти вече. Давай нататък.

— На списъка, който получихме миналата седмица, имаше слаб, накуцващ американец на средна възраст, по всяка вероятност придружаван от лекар. Така ли е?

— Така. Е?

— Минаха през нас. Обърнах се към спътника на сакатия с „докторе“ и той ми отговори.

— Къде отидоха? За мен е жизненоважно да знам!

— Не стана ясно, но скоро ще науча достатъчно, за да разбереш това, старче. Носачът, който отнесе багажа им на южния изход, ще даде описанието и регистрационния номер на колата, която ги посрещна.

— В името на Бога , позвъни ми пак с информация.

На около пет хиляди километра от Париж, Луис Дефацио седеше сам на една маса в дъното на ресторант „Трафиканте“ на Проспект Авеню в квартал Бруклин, Ню Йорк. Довърши късния си обяд и леко попи устните си с яркочервената салфетка, като се мъчеше да изглежда както обикновено добродушен, макар и малко покровителствен. Но всъщност му се искаше да сдъвче салфетката, а не да докосва с нея устните си. Maledetto! 63 63 Проклетник (ит.) — Б. пр. Почти два часа вече седеше в „Трафиканте“ — цели два часа ! Освен това, докато дойде дотук от ресторант „Графола“ в Манхатън, бяха минали четиридесет и пет минути. Значи бяха минали повече от два часа и течеше трети час откакто онова педи в Париж беше видяло два от обектите. Колко време можеше да отнеме на онези две bersaglios 64 64 Мишени (ит.) — Б. пр. да се придвижат от летището до града и да се настанят в хотел? Цели три часа ли? Не, освен ако онзи педал от Палермо не беше тръгнал с кола за Лондон, което не беше невъзможно, особено ако човек знае що за стока са ония от Палермо.

И все пак Дефацио знаеше, че е прав! Това, което психиатърът евреин беше казал, след като го бяха упоили, показваше, че двамата с онзи експризрак имат само един път — към Париж, при тяхното добро приятелче — онзи мним убиец… После Николо и психиатърът изчезнаха и всичко отиде по дяволите. Евреинът ще се скрие, а Ники ще печели време. Но Николо нямаше да проговори — ясно му беше, че лошо го чака ако го стори, където и да отиде. Освен това Ники не знаеше нищо конкретно, което адвокатите да не могат да замажат като незначително бръщолевене на една отрепка. А психиатърчето знаеше само, че е било в някаква ферма, ако изобщо помнеше. Виждало бе само Николо, и то когато не беше на себе си.

Но Луис Дефацио знаеше, че е прав . И точно затова в Париж го чакаха седем милиона долара. Седем милиона! Мили Боже! Можеше да даде на онези педали от Палермо повече, отколкото изобщо са очаквали и пак да отнесе цял куп пари.

Един стар келнер, чичо на Трафиканте, се приближи до масата и Дефацио затаи дъх.

— Викат ви на телефона.

Както винаги, капо супремо отиде до обществения телефон в края на тесния тъмен коридор пред мъжката тоалетна.

— Ню Йорк на телефона — изрече Дефацио.

— Тук Париж, синьор Ню Йорк. Това също е лудост!

— Къде беше? Да не си откачил и да си ходил до Лондон, Англия. Чакам цели три часа!

— Обикалях по разни тъмни селски пътища, които ми скъсаха нервите. А сега съм на едно невъзможно място!

— Къде точно?

— Използвам телефона на пазача и плащам за това почти сто американски долара, а онзи френски buffone 65 65 Палячо (ит.) — Б. пр. само наднича през прозореца да не би да открадна нещо — може би паничката с вечерята, знае ли човек?

— За един педал приказваш доста сносно. На какво е пазач този? За какво говориш?

— На едно гробище съм. На около четиридесет километра от Париж. Да ти кажа…

— Гробище ли? — прекъсна го Луис. — За какъв дявол?

— Защото твоите двама познати дойдоха тук направо от летището, глупако! В момента има нощно погребение с процесия със свещи, които скоро ще угаснат от дъжда… Но ако твоите двама познати са долетели само за да присъстват на тази варварска церемония, значи въздухът на Америка е пълен със замърсители, които увреждат мозъка! Не сме се пазарили за такива scioccheze 66 66 Глупости (ит.) — Б. пр. , Ню Йорк. Имаме си друга работа.

— Отишли са там, за да се срещнат с големите клечки — тихо, като на себе си, каза Дефацио. — А по въпроса за работата, ще ти кажа, че ако искаш отново да работиш с нас, Филаделфия, Чикаго или Лос Анджелис, ще правиш това, което аз ти наредя. Освен това ще получиш страхотно възнаграждение, ясно ли ти е?