Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Хей, за какво говориш?

— Просто логика — отвърна бившият морски командир и настоящ ръководител на Централното разузнавателно управление. — След като нашият медицински екип приключи с теб, не можеш да очакваш от нас да те оставим тук, така ли е? Ако се стигне до аутопсия, ще ни пратят за тридесет години да вадим камъни, а честно казано, нямам толкова време за губене… Та какво ще правим, Ники — ще разговаряме ли, или искаш свещеник?

— Трябва да помисля…

— Да вървим, Алекс — каза рязко Холанд и тръгна към вратата. — Ще изпратя свещеника. Горкият кучи син ще получи всички удобства, които можем да му подсигурим.

— Има такива моменти — добави Конклин, подпря се на бастуна си и стана, — в които аз сериозно размишлявам над човешката нехуманност. И тогава разбирам всичко. Това не е бруталност, тъй като тя е само една описателна абстракция. То е просто нещо като навик в нашата професия. И все пак, въпросът опира до отделния индивид — до неговия мозък, плът и доста чувствителни нервни окончания. До болката, която е нетърпима. Слава на Бога, че винаги съм бил на заден план и подобно на колегите на Ники, не са стигнали до мен. Те обядват в елегантни ресторанти, а той излита в една тръба оттатък континенталния шелф на девет хиляди метра дълбочина.

— Е, добре, добре! — изпищя Николо Делакроче и се заизвива в леглото, а пълното му тяло събра чаршафите. — Задавайте шибаните си въпроси, но ще ми осигурите защита, capisce?

— Това зависи от истинността на отговорите ти — каза Холанд и се върна при леглото.

— На твое място не бих скрил нищо, Ники — отбеляза Алекс, докато накуцваше обратно към стола. — Едно невярно показание и отиваш да спиш с рибите — мисля, че така се казваше.

— Нямам нужда от поучения, всичко ми е ясно.

— Да започваме, господин Делакроче — каза шефът на ЦРУ и извади от джоба си малък касетофон. Провери го и го постави на високата бяла маса до леглото на пациента. Занесе там стол, седна и продължи да говори, обърнат към записващото устройство. — Казвам се адмирал Питър Холанд, понастоящем директор на Централното разузнавателно управление, да се направи съпоставка на гласа, ако е необходимо. Това е интервю с един информатор, когото ще наричаме Джон Смит. На оригиналната лента ще бъде направено изкривяване на гласа му. Самоличността на информатора ще се пази в секретните документи на директора на ЦРУ… Е, добре, господин Смит, да прескочим глупостите и да преминаваме направо към съществените въпроси. С цел осигуряване на вашата защита ще ги направя колкото се може по-общи, но вие ще знаете какво точно имам предвид и очаквам от вас определени отговори… За кого работите, господин Смит?

— „Атлас Коин Вендинг Машийнс“, Лонг Айланд Сити — отвърна Делакроче неясно и дрезгаво.

— Кой е неин собственик?

— Не знам. Повечето от нас работят вкъщи. Общо сме около петдесет, може би двадесет души, нали разбирате? Обслужваме машините и изпращаме отчетите си.

Холанд погледна към Конклин и двамата се засмяха. С един отговор мафиотът се бе поставил в голям кръг от потенциални информатори. Николо не беше нов в играта.

— Кой подписва чековете за заплатите ви, господин Смит?

— Един господин Луис Дефацио — бизнесмен, който, доколкото знам, работи според закона. Той определя задачите ни.

— Знаете ли къде живее?

— Бруклин Хайтс. Мисля, че на реката — така ми каза някой.

— Каква беше целта на пътуването ви, когато нашият персонал ви залови?

Делакроче потръпна и затвори за малко очи, преди да отговори.

— Едно от онези заведения за пияници и наркомани някъде на юг от Фили и вече ви е ясно кое, господин Голям стрелец, понеже намерихте картата в колата.

Холанд се пресегна ядосан към касетофона и го изключи.

— Май ще тръгнеш към Хатерас, а, копеле!

— Хей, вие искате да получите информация и аз ви я осигурявам по мой начин. Там имаше карта — винаги има карта, и всеки от нас трябваше да се движи по онези третостепенни пътища до мястото на връзката, като че ли возехме президента или някой дон на среща в Апалачите… Дайте ми молив и хартия и ще ви напиша точно местонахождението, включително и табелката на каменната порта. — Мафиозът вдигна здравата си ръка и посочи с пръст директора. — Ще бъда точен, господин Голям стрелец, защото не искам да спя с рибите, capisce?

— Но не искаш то да бъде записано на лента — каза Холанд с леко променен глас.

— Ленти, глупости! Как го каза? Оригиналната лента и разни такива дивотии? Какво си мислите, че нашите хора не могат да подслушват тук? О-хо! Вашият шибан доктор би могъл да е един от нас!