Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Ключовият момент е величината и положението на онези, които ще потърсят Карлос — обясни Конклин. — Те трябва да са колкото може по-близо до Олимп; клиенти, каквито Чакала не е имал и няма да има.

— Тогава се разкрива името на целта, например като „Джон Смит, някога известен като Джейсън Борн“, и Чакала се хваща на въдицата. Борн — човекът, чиято смърт той иска над всичко. Това е основата на сценария, така ли е?

— Толкова логична, колкото може да бъде. Борн беше използван три години и едва не беше убит в една тайна операция, и между другото, както вярват те, е разкрил, че доста от посредствените сайгонски пъзльовци карат ягуари, плават на яхти и получават шестцифрени хонорари, докато той е останал на една правителствена пенсия.

— Страшно либрето — призна Холанд и лицето му бавно се разтегли в усмивка. — Наистина го намирам за умно скроено. То е толкова неизбежно, че направо се е превърнало в пророчество.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Твоят Борн е бил прав от самото начало. Всичко е станало така, както е предполагал, но не по начина, по който си го е представял. Защото е било неизбежно; някъде е станало кръстосано опрашване.

— Моля те, Питър, слез от Марс и обясни на едно земно същество като мен какво искаш да кажеш.

— „Медуза“ вече използва Чакала! Убийството на Тигартън го доказва, освен, разбира се, ако ти не искаш да допуснем, че наистина Борн е вдигнал във въздуха колата в Брюксел.

— Разбира се, че не.

— Тогава някой от „Медуза“ се е сетил за името на Карлос — някой, който вече е знаел за Джейсън Борн. Не би могло да бъде другояче. Ти не си споменавал имената и на двамата нито на Амбрустър, нито на Суейн или пък на Аткинсън в Лондон, нали?

— Не съм. Моментът не беше подходящ. Още не бяхме готови да дръпнем спусъка.

— Тогава кой остава? — попита Холанд. Алекс погледна директора.

— Мили Боже — каза меко той. — Десоул?

— Да, Десоул, недобре платеният специалист, който се оплакваше забавно, но непрекъснато, че няма начин човек да изучи децата и внуците си както трябва с една правителствена заплата. Той беше в течение на всичко, което обсъждахме, като започнем от деня, в който ти се нахвърли срещу нас в съвещателната зала.

— Това е така, но всичко се свеждаше само до Борн и Чакала. Не бяха споменати имената на Суейн или пък на Тигартън и Аткинсън. Дори тогава новата „Медуза“ още не беше се появила на хоризонта. По дяволите, Питър, ти не знаеше за нея допреди седемдесет и два часа.

— Да, но Десоул е знаел, защото се е бил продал. Бил е част от нея. Сигурно е дал сигнал: „Внимавайте. Получил се е пробив. Някакъв маниак заплашва, че ще ни разкрие и ще ни разбие…“ Самият ти ми каза, че страхът е бил отприщен от Търговската комисия през Доставките за Пентагона до посолството в Лондон.

— Да, били са разтърсени — съгласи се Конклин. — Толкова силно, че двама от тях е трябвало да бъдат премахнати, както и Тигартън, и нашият кисел Вол. Старейшините от Горгона са преценили доста бързо кои от техните хора са уязвими. Но не виждам как се връзва това с Карлос и Борн?

— Мислех, че решихме, че има връзка.

— Десоул? — Конклин поклати глава. — Интересна мисъл, но неприемлива. Той не е могъл да предположи, че аз знам за проникването в „Медуза“, защото ние дори не го бяхме започнали.

— Но след като това е станало, би трябвало да се е притеснил от последствията, дори само поради факта, че макар нещата привидно да нямат нищо общо, новата криза е последвала твърде бързо след първата. За колко време е станало? За часове?

— По-малко от двадесет и четири часа… Но все пак — между тях нямаше нищо общо.

— Но не и в анализа на един аналитик — възрази Холанд. — Ако то изглежда като патица и кряка като патица, значи трябва да търсиш патица. Смятам, че в някакъв момент Десоул е свързал Джейсън Борн с безумеца, проникнал в „Медуза“ — новата „Медуза“.

— За Бога, но как ?

— Не знам. Може би след като ти каза, че Борн е излязъл от старата сайгонска „Медуза“ — това наистина е нещо, от което може да се започне.

— Мили Боже, може да се окажеш прав — каза Алекс и се отпусна назад на дивана. — Движещата сила, която придадохме на нашия безименен луд, бе фактът, че той е отрязан от новата „Медуза“. Самият аз използвах тези думи при всеки телефонен разговор. „Били са му необходими години, за да свърже нещата…“ „Разполага с имена, длъжности и банкови сметки в Цюрих…“ Господи, бил съм сляп ! Казвах тези неща на напълно непознати хора, когато хвърлях въдиците по телефона и никога дори не съм и помислял да спомена на онази среща, на която присъстваше Десоул, за връзките на Борн с „Медуза“.