Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Не — каза той тихо и поклати глава.

— Как можеш да ми говориш така! — възрази Мари и в погледа й пробягна майчин гняв.

— Преди три часа на Риволи всичко се промени. Всичко. Не разбираш ли?

— Разбирам само, че децата ми са на хиляди километри далеч от мен и възнамерявам да се свържа с тях. А на теб това ясно ли ти е?

— Напълно, но не мога да ти го разреша — отвърна Джейсън.

— Върви по дяволите, господин Борн!

— Ще ме изслушаш ли?… И двамата ще говорим с Джони и Джейми, но не оттук и не докато са на острова.

— Какво?

— След малко ще се обадя на Алекс и ще му кажа всички да се махат оттам, включително и госпожа Купър, разбира се.

Мари се втренчи в съпруга си, внезапно прозряла истината.

— О, Боже, Карлос !

— Да. От днес на обед той знае със сигурност само едно място — Транкуилити. И ако вече не са му съобщили, скоро ще научи, че Джейми и Алисън са с Джони. Вярвам на брат ти и на личната му гвардия, но въпреки всичко искам да са изчезнали от острова, преди там да се е мръкнало. Не ми е известно дали Карлос има осведомители на телефонната централа на острова, които могат да проследят един разговор от там до тук. Единственото нещо, което с положителност знам, е, че телефонът на Алекс е абсолютно безопасен. Затова сега не можеш да позвъниш на Джони оттук.

— Тогава обади се на Алекс, за Бога! Какво чакаш?

— Не съм сигурен, не съм решил… къде да изпратя децата. — За момент в очите на съпруга й се мярна паника — в очите на Дейвид Уеб, а не на Джейсън Борн.

— Алекс със сигурност има нещо предвид, Джейсън — изрече Мари, като го гледаше втренчено. — Веднага му се обади!

— Да… да, разбира се. Веднага. — Замъгленият безизразен поглед на Джейсън се избистри и той посегна към слушалката.

Александър Конклин не беше във Виена, щат Вирджиния, САЩ. Отговори монотонният глас на телефонен секретар, който го оглуши като гръм.

— Постът, на който звъните, е закрит.

Той поръча още два разговора със същия номер, като отчаяно се надяваше, че френската централа е объркала нещо. И всеки път — зашеметяващ гръм:

— Постът, на който звъните, е закрит.

Тогава той закрачи — от масата до прозорците и обратно.

Открехваше завесите отново и отново, надзърташе тревожно и нервно навън и само след секунди отново се съсредоточаваше върху списъка с имена и адреси, който непрестанно растеше. Мари му предложи да обядва, той изобщо не я чу. Тя продължи да го наблюдава от другия край на стаята.

Бързите, резки движения на съпруга й напомняха голяма разтревожена котка — гладка, гъвкава, напрегната и готова за изненади. Така се движеше Джейсън Борн, по-рано наричан Делта от „Медуза“, а не Дейвид Уеб. Тя си спомни историята на болестта, записана от Mo Панов в самото начало на лечението на Дейвид. Много страници бяха изпълнени с невероятно различаващи се описания на хора, които твърдяха, че са виждали човека, наричан Хамелеон, но в онези, които заслужаваха внимание, се отбелязваше едно и също — котешката подвижност на „убиеца“. По онова време Панов търсеше ключ към самоличността на Джейсън Борн, тъй като тогава разполагаше само с едно първо име и разпокъсани видения на мъчителна смърт в Камбоджа. Mo често се учудваше гласно дали физическата сръчност на пациента му се дължи само на атлетизъм, или е резултат и на още нещо. Колкото и да е странно, не намираше друго обяснение за нея.

Мари си спомни едва доловимите физически разлики между двамата мъже, които съчетаваше в себе си нейният съпруг. Те я очароваха и едновременно с това я отблъскваха. И двамата бяха мускулести и изящни, и двамата бяха в състояние да се справят с трудни задачи, изискващи добра физическа подготовка, но докато при Дейвид силата и подвижността идваха от непринуденото чувство за умение и сръчност, то тези на Джейсън бяха изпълнени с вътрешна злоба, нямаше я радостта от постигнатото — имаше само враждебна целенасоченост. Когато тя спомена за това пред Панов, той отвърна:

— Дейвид не можеше да убива. Борн може. Обучен е за това.

Въпреки това, на Mo му беше приятно, че тя е забелязала различните „физически прояви“, както нарече наблюденията й.

— За теб те са още един показател — каза й той. — Щом видиш пред себе си Борн, превърни го отново в Дейвид, колкото може по-скоро. Ако не можеш, обади ми се!

Сега обаче не можеше да го превърне в Дейвид. В името на децата, заради себе си, а и заради самия Дейвид, тя не посмя да опита.

— Излизам за малко — заяви Джейсън, застанал до прозореца.