Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Няма нищо, с което да не мога да се справя — отвърна Причард. — Групите по ремонта и поддръжката дори и във ваше отсъствие ще продължат да се трудят все така упорито.

Сен Жак излезе през стъклените врати на кръглото здание и се отправи към първата вила надясно, която беше най-близо до каменните стъпала към кея и двата плажа. Госпожа Купър и децата бяха вътре и чакаха да дойде хеликоптерът за презокеански полети от военноморския флот на САЩ. Щеше да ги отведе до Пуерто Рико, откъдето щяха да се качат на самолет до военната база Андрюз, близо до Вашингтон.

През огромните прозорци господин Причард наблюдаваше работодателя си да изчезва зад вратите на вила Едно. В същия миг чу растящия шум от голям вертолет, който бръмчеше оглушително във въздуха над хотела. След малко той закръжи над водата и се сниши, очаквайки пътниците си. Очевидно те бяха чули това, което бе чул и той, съобрази господин Причард, като видя Сен Жак, стиснал за ръка малкия си племенник, да излиза от вилата. Зад него крачеше непоносимо високомерната госпожа Купър с увитото в одеяло бебе на ръце. Следваха ги двама от любимите им стражи, които носеха багажа им. Причард се пресегна под тезгяха за телефона с директната линия и набра някакъв номер.

— Кабинетът на заместник-директора по имиграционните въпроси. Говорите лично с него.

— Уважаеми чичо…

— Ти ли си? — прекъсна го служителят от летище Блакбърн, като веднага сниши гласа си. — Какво научи?

— Уверявам ви, че е от изключителна важност. Чух всичко по телефона!

— И двамата ще бъдем щедро възнаградени. Казаха ми го от най-високо място. Било възможно онези хора да са тайни терористи, а Сен Жак да им е водачът. Можели да измамят дори Вашингтон! Какво да предам, блестящи ми племеннико?

— Ще ги отведат в някаква „сигурна“ къща във Вирджиния. Била известна като имението Таненбаум и, ще повярвате ли, имала собствено летище.

— Вярвам на всичко, щом се отнася до тези зверове.

— Не забравяйте да споменете името и длъжността ми, уважаеми чичо!

— Нима бих направил друго нещо, бих ли могъл да постъпя иначе? Ще станем героите на Монсера! Но помни, интелигентни ми племеннико, всичко трябва да се пази в пълна тайна. Заклехме се да мълчим, никога не забравяй това! Помисли си само! Избрали са ни да помогнем на могъща международна организация. Всички световни лидери ще узнаят за нашия принос!

— Сърцето ми се пръска от гордост… Мога ли да знам как се казва тази августейша организация?

— Ш-ш-шт! Няма име. Това е част от тайната. Парите се превеждат от Швейцария директно по банков път с помощта на компютър. Това е доказателството.

— Свещена е нашата отговорност — добави Причард.

— И е добре платена, мой доверени племеннико, а това е само началото. Аз лично проверявам всеки самолет и изпращам манифестите на известен хирург в Мартиника, представяш ли си? Разбира се, в момента задържаме почти всички полети — такава е заповедта от Правителството.

— А американския военен хеликоптер? — запита със страхопочитание Причард.

— Ш-ш-шт! Това също е тайна. Всичко е тайна.

— Но е много шумна и явна тайна, уважаеми чичо. Хората са излезли на плажа и го наблюдават.

— Какво?

— Тук е. Господин Сен Жак и децата се качват в този момент. С тях е и онази ужасна госпожа Купър…

— Трябва веднага да се обадя в Париж — прекъсна го имиграционният служител и затвори телефона.

— Париж? — повтори господин Причард. — Това ме окриля! Каква чест за нас!

— Не му казах всичко — призна с тих глас Питър Холанд, поклащайки глава. — Исках… бях го решил… но всъщност очите и собствените му думи изразяваха намеренията му. Каза ми, че ще ни разпердушини за нула време, ако това би помогнало на Борн и жена му.

— И ще го направи — кимна Чарлс Касет. Седеше на стола пред директорското бюро и държеше компютърна разпечатка от отдавна невадена секретна папка. — Като прочетеш това, ще разбереш. Преди много години в Париж Алекс наистина се е опитал да убие Борн, своя най-добър приятел. Искал е да му изпрати куршум в главата — но всъщност го е подозирал несправедливо.

— Конклин в момента лети за Париж, заедно с Морис Панов.

— Това е твой проблем, Питър. Не бих постъпил така, без да поставям никакви условия.

— Не можах да му откажа.

— Разбира се, че можеше. Но не искаше.

— Дължахме му го. Той ни даде „Медуза“ и оттук нататък, Чарли, само това е от значение за нас.

— Разбирам, директор Холанд — студено изрече Касет. — Предполагам, че поради някакви затруднения в чужбина сега се опитвате да проследите обратно връзките, които водят до някаква местна конспиративна организация, и че, без съмнение, това трябва да стане преди да са се усетили пазителите на националното съгласие — Федералното бюро за разследване.