Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Какъвто и да е.

— Няма да можеш да чуеш…

— Той ще ме чуе, това е важното. Отивай и ме остави и мен да си свърша работата!

Борн стигна до телефона и моментално разбра защо не го използваха — шумът в сладкарницата беше непоносим.

— Mademoiselle, s’il vous plait, c’est urgent! 60 60 Госпожице, моля ви, спешно е (фр.). — Б. пр.

След три минути, затиснал с длан лявото си ухо, Джейсън изпита внезапно облекчение, като чу в слушалката гласа на най-досадния служител в Транкуилити Ин:

— На телефона е господин Причард, помощник-управител на Транкуилити Ин. Телефонистката ми каза, че се обаждате по спешност, господине. Бих ли могъл да се осведомя за естеството на…

— Млъкнете! — изкрещя Джейсън, надвиквайки шума в сладкарницата в Корбей-Есон, Франция. — Извикайте на телефона господин Сен Жак! Веднага! Обажда се зет му.

— О, колко ми е приятно да ви чуя, господине! Толкова неща се случиха откакто заминахте. Прекрасните ви дечица са с нас и красивото момче играе на плажа с мен , господине, и всичко е…

— Господин Сен Жак, моля! Веднага!

— Разбира се, господине. Той е горе…

— Джони?

— Дейвид, къде си?

— Няма значение. Махнете се оттам! Вземете децата и госпожа Купър и изчезвайте!

— Знам всичко, Дейвид. Алекс Конклин се обади преди няколко часа и каза, че някой си Холанд ще се свърже с теб…

— Така е. Обади ли ти се?

— Да. Около двадесет минути след като говорих с Алекс. Каза ми, че ще ни вземат с хеликоптер днес около два следобед и че му трябва време да изпрати военна машина. Наемането на госпожа Купър беше моя идея. Онова кретенче, синът ти, казва, че не знае как се сменят пелени, приятелю… Дейвид, какво става, по дяволите? Къде е Мари?

— Добре е. Ще ти обясня по-късно. Сега прави това, което ти казва Холанд. Каза ли ти къде ще ви отведе?

— Право да ти кажа — не искаше. Но никой шибан американец не може да ми заповяда, нито пък на децата ти — децата на моята сестра канадка ! И му го казах право в лицето.

— Браво, Джони! Хубаво е да се сприятелиш с директора на ЦРУ.

— Хич не ми пука за него. У нас това съкращение го разчитаме като Caught in the Act 61 61 Хванат на местопрестъплението (англ.) Съкращението ЦРУ на английски e CIA. — Б. пр. и му го казах!

— Ставаш все по-мил… А той какво ти отговори?

— Каза, че отиваме в една сигурна къща във Вирджиния, а аз пък му обясних, че и тук сме си на сигурно място, че имаме ресторант и обслужване по стаите, плаж и десет души охрана, които могат да му уцелят топките от двеста метра.

— Толкова си тактичен… А той как реагира?

— Ами, разсмя се. После ми обясни, че на онова място има двадесет души охрана, които могат да ми светнат едната топка от четиристотин метра, че там има кухня, обслужване по стаите и телевизор за децата и че аз не мога да си позволя такова нещо.

— Звучи много убедително.

— Така си е. Но той ми каза и нещо, което наистина ме убеди, че не мога да им предложа такова нещо — че там не се пускат странични хора. Ставало дума за старо имение във Фейърфакс, подарено на правителството от богат посланик, който имал повече пари от цяла Отава. Мястото има собствено летище и четирикилометров път, който се отделя от магистралата.

— Знам къде е — каза Борн, примигвайки от шума в сладкарницата. — Това е имението Таненбаум. Прав е — това е най-добрата от всички охраняеми къщи. Той ни харесва.

— И преди малко те попитах: къде е Мари ?

— С мен е.

— Значи те е намерила !

— По-късно ще ти обясня, Джони. Ще ти се обадя във Фе-йърфакс.

Джейсън окачи слушалката. Жена му с мъка си проправяше път през тълпата. Връчи му розова пластмасова кофичка със синя пластмасова лъжичка.

— Децата? — запита тя, като повиши глас, за да я чуе. Очите й искряха.

— Всичко е наред. По-добре, отколкото очаквахме. Алекс е стигнал до същото заключение като мен относно Чакала. Питър Холанд ще ги отведе с хеликоптер до безопасна къща във Вирджиния. Взимат и госпожа Купър.

— Слава Богу!

— Слава на Алекс! — Борн погледна розовата пластмасова кофичка със синя лъжичка. — Какво е това, по дяволите? Нямаха ли ванилов?

— Това е сънди с горещ фондан. Беше за един до мен, но той в това време така крещеше на жена си, че му го взех.

— Не обичам горещ фондан.

— Тогава и ти започни да крещиш на жена си. Тръгвай, трябва да купим дрехи.

В ранния следобед карибското слънце сипеше жар върху Транкуилити Ин. Джон Сен Жак слезе по стъпалата във фоайето на хотела, със спортна чанта в дясната си ръка. Кимна на господин Причард, с когото бе разговарял по телефона само преди секунди, и му обясни, че трябва да замине за няколко дни и ще се обади веднага, щом като пристигне в Торонто. Всички останали служители бяха уведомени, че му се налага спешно да отпътува. Джон Сен Жак заяви, че храни пълно доверие в управителя и неговия неоценим помощник, господин Причард, и предположи, че под тяхното вещо ръководство няма да възникнат никакви проблеми. Транкуилити Ин всъщност е почти изцяло закрит. Но в случай че възникнат трудности, господата трябва да се свържат с господин Хенри Сайкс в резиденцията на правителството на Големия остров.