Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Не е било необходимо да мислиш за всичко това. С твоя човек сте решили да играете самостоятелно.

— Имаше страшно основателни причини — прекъсна го Конклин. — Това, което знаех, ме навеждаше на мисълта, че и ти си от „Медуза“.

— Много ти благодаря.

— Хайде да не говорим така. „Имаме човек на високо място в Лангли“ — това бяха думите, които чух от Лондон. Ти какво щеше да помислиш? Какво щеше да направиш?

— Същото, което и ти — отвърна Холанд, едва усмихнат. — Но се предполага, че си толкова интелигентен, че си много по-умен от мен.

— Много ти благодаря.

— Не се упреквай; направил си това, което всеки от нас би сторил на твое място.

— Сега вече наистина ти благодаря. И, разбира се, ти си прав. Трябва да е бил Десоул. Не знам как го е направил, но сигурно е той. Може би се е било загнездило в главата му от години — този човек не забравяше никога нищо. Мозъкът му беше като дунапрен, който поема всичко, и не позволяваше на нищо да се изплъзне от паметта му. Можеше да си припомни думи и фрази, дори спонтанни изръмжавания на одобрение или неодобрение, забравени от всички нас… А аз му дадох цялата история на Борн и Чакала и тогава някой от „Медуза“ я е използвал в Брюксел.

— Направили са дори нещо повече, Алекс — каза Холанд, наведе се напред и взе няколко документа от бюрото си. — Откраднали са вашия сценарий, узурпирали са вашата стратегия. Насъскали са Джейсън Борн срещу Карлос Чакала, но вместо да остане в твоя власт, контролът е преминал в ръцете на „Медуза“. Борн е върнат в Европа, където е бил преди тринадесет години, може би със съпругата си, може би не, с единствената разлика, че в допълнение към Карлос, Интерпол и всички останали полицейски служби на континента, готови, щом го зърнат, да го унищожат, по дирите му е още един смъртноопасен враг.

— Това ли пише на страниците, които държиш? Предполагам, че информацията е от Ню Йорк?

— Не гарантирам, но мисля, че е така. Това е кръстосаното опрашване, за което ти казах преди малко; пчелата, прилетяла от едно проядено цвете на друго, носещо отрова в себе си.

— И кой е пчелата?

— Николо Делакроче и тези над него.

— Мафията?

— Логично е, макар че звучи неприемливо. „Медуза“ се появи от сайгонските офицерски корпуси и тя все още прехвърля мръсната си работа на гладните свине в корумпираните военни от сержантския състав. Виж Ники Д. и мъжете като сержант Фланаган. Когато нещата опират до убийства, отвличания или използване на опиати над пленници, момчетата с колосаните ризи стоят далеч на заден план; не можеш да ги видиш никъде.

— Но, както разбирам, ти си успял да ги разкриеш — каза нетърпеливият Конклин.

— Отново ти казвам — така поне мислим ние, като под ние разбирам нашите хора и нюйоркското управление за борба с престъпността, с което се консултирахме. По-точно — с едно негово подразделение, наречено „U. S. взвод“.

— Никога не съм чувал за него.

— Повечето хора в него са американци от италиански произход. Нарекли са се „Недосегаемите сицилианци“ 58 58 На английски Untouchable Sicilians. — Б. пр. — оттам и инициалите U. S., които имат двойно значение.

— Хубаво измислено.

— За разлика от работата, която вършат… Според документите в „Реко Метрополитан“…

— Къде?

— В компанията, инсталирала телефонния секретар на Сто тридесет и осма улица в Манхатън.

— Извинявай. Продължавай.

— Според документите, апаратът е бил даден под наем на малка фирма от Единадесето Авеню, намираща се на няколко пречки от пристаните, която се занимава с внос. Преди час получихме данните за компанията от последните два месеца и можеш ли да си представиш какво установихме?

— Предпочитам да го чуя от теб — каза подчертано Алекс.

— Девет обаждания на приемлив номер от Бруклин Хайтс и три на изключително невероятен телефон на Уолстрийт, като и трите са проведени в рамките на един час.

— Някой е бил доста възбуден…

— Точно това си помислихме и ние, като този път имам предвид само нашия екип. Помолихме сицилианците да ни дадат каквото имат за Бруклин Хайтс.

— Дефацио?

— Малко по-различно е. Той живее там, но телефонът е регистриран на „Атлас Коин Вендинг Машийн Къмпани“ в Лонг Айлънд Сити.

— Връзва се. Тъпо е, но се връзва. И какво за Дефацио?

— Той е много амбициозен главатар от средно ниво от фамилията Джанкавало. Много прикрит, потаен, злобен и… хомосексуалист.

— Мили Боже!…

— Недосегаемите поискаха да се закълнем, че ще запазим всичко в тайна. Възнамеряват сами да го изненадат.