Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Агентът отново се извърна от вратата и пое дъх, сега вече успокоен. Можеше да си тръгне без всякакъв сблъсък… Сто тридесет и осма улица, сектор дванадесет, машина шестнадесет и освен това знаеха коя фирма е инсталирала апарата. „Реко Метрополитан Къмпани“, площад „Шеридан“, Ню Йорк. Снежнобелите щяха да се оправят. Върна се към стълбището и вдигна яката на военната си рубашка.

— Давам ви входния сигнал, да го имате, в случай че ме прегази камион. Чувате ли ме?

— Ясно и силно, император Джеймс.

— Това е машина шестнадесет в нещо, което те наричат сектор дванайсет.

— Готово! Заслужи си надницата!

— Можеше поне да кажеш, че съм бил изключителен, стари приятелю.

— Хей, не аз, а ти беше в колеж.

— Някои от нас се трепят усилено… Чакай ! Имам компания !

На долното стълбище се появи нисък, набит негър с пистолет в ръка. Изпъкналите му тъмни очи гледаха агента. Човекът от ЦРУ се завъртя и се скри. Четири последователни изстрела разцепиха коридора. Агентът се метна през откритото пространство с пистолет, изваден от кобура, и стреля два пъти, макар че и един беше достатъчен. Нападателят му падна на пода в мръсното фоайе.

— Един рикошет ме удари в крака! — извика агентът. — Но го повалих — може би е мъртъв, не знам. Елате бързо и ни изведете и двамата. Бързо.

— Тръгваме. Не мърдай!

Бе малко след осем следващата сутрин, когато Алекс Конклин изкуцука в кабинета на Питър Холанд. Охраната на входа на ЦРУ бе впечатлена от моменталния му допуск до директора.

— Нещо ново? — попита Питър и вдигна глава от документите на бюрото си.

— Нищо — отговори ядосано бившият полеви офицер и вместо към креслото се насочи към дивана до стената. — Абсолютно нищо. Господи, какъв шибан ден, а той дори още не е започнал! Касет и Валентино са в подземията и изпращат запитвания до всички клоаки в Париж и — нищо … Божичко, разгледай сценария и намери поне една нишка! Суейн, Амрбустър, Десоул — Тихия вол. После Тигартън с визитната картичка на Борн, при положение, че знаем прекрасно, че това е клопка за Джейсън, устроена от Чакала. Но няма нищо, което да свързва логически Карлос с Тигартън, а после — с „Медуза“. Не виждам никакъв смисъл в това, Питър. Изпуснахме същественото и всичко се обърка!

— Успокой се — каза меко Холанд.

— Как, по дяволите, мога да бъда спокоен! Борн изчезна — имам предвид, че наистина е изчезнал, дори може да е мъртъв. Няма никаква следа от Мари, нито дума от нея, след което научаваме, че само преди часове Бернардин е бил убит при престрелка на Риволи. Господи! Застрелян посред бял ден! И това означава, че Джейсън е бил там — трябва да е бил!

— Но след като нито един от убитите и ранените не отговаря на неговото описание, можем да предположим, че е избягал, не е ли така?

— Да, можем да се надяваме.

— Питаше за някаква нишка — каза замислено директорът.

— Не съм напълно сигурен, че мога да ти осигуря такава, но ще ти дам нещо подобно.

— Ню Йорк? — Конклин седна по-напред. — Телефонният секретар? Онзи хулиган Дефацио от Бруклин Хайтс?

— Ще стигнем и до Ню Йорк, и до всички тях. Нека сега се съсредоточим върху твоята нишка — върху същественото.

— Не съм най-бавноразвиващият се в махалата, но все пак — какво е то?

Холанд се облегна назад в креслото, погледна към документите върху бюрото си, а после вдигна очи към Алекс.

— Преди седемдесет и два часа, когато реши да бъдем наясно с теб за всичко, ти каза, че стратегията на Борн е да убеди Чакала да обедини сили с новата „Медуза“ в името на общата им цел — Борн. Нали това е основната предпоставка? И Карлос, и Горгона искат неговата смърт. Чакала има две причини — желанието за реванш и убеждението му, че Джейсън може да го разпознае. За „Медуза“ той е пречка, тъй като успя да разбере толкова много за тях.

— Да, такава е предпоставката — съгласи се Конклин и кимна. — Именно затова започнах да ровя и да звъня, като никога не очаквах да се натъкна на такова нещо. Господи, глобален картел, роден преди дванадесет години в Сайгон, включващ едни от най-големите риби в и извън правителството и военните. Получи се нещо като гнусна отплата, която не съм искал и не съм търсел. Мислех, че може би ще изкопая десетина бързо забогатели милионери с банкови сметки, разкрити след Сайгон, за които всичко ще стане ясно при едно внимателно разследване. Но не и това, не и тази „Медуза“.

— Да го кажем възможно най-просто — продължи намръщено Холанд и отново стрелна очи към документите, а после към Алекс. — След като веднъж бъде установена връзка между „Медуза“ и Карлос, на Чакала ще бъде казано, че „Медуза“ иска смъртта на един човек, като за тях цената на договора е без значение. Така ли е?