— Трябва, Дейвид. Дори само заради мен, трябва да знам, че те има.
Мълчание. Последва обратен завой на главния път и шофьорът натисна педала на газта до пода.
— Тук съм — прошепна съпругът, вдигна дясната си ръка и притегли към себе си жената до него. — Не знам за колко време, но съм тук.
— Побързай, скъпи.
— Ще бързам. Просто искам да те задържа в прегръдката си.
— Трябва да се обадя на децата.
— Сега вече съм сигурен, че съм тук.
— Ще ни кажеш доброволно всичко, което искаме да знаем, или ще те изстреляме в такава химическа орбита, каквато твоите наемници не са и сънували да приложат на доктор Панов — каза Питър Холанд, директор на Централното разузнавателно управление, с тих, но твърд като гранит глас. — Освен това, ще доразвия методите, които с готовност ще приложа, защото съм от старата школа, paisan. Хич не ми пука за разните закони, които защитават боклуци като теб. Само ако се опиташ да ме баламосваш, ще те напъхам жив в едно торпедо и ще те пусна в морето на сто километра от нос Хатерас. Ясен ли съм?
Капо субординато лежеше на едно легло с гипсирана лява ръка и десен крак в празна болнична стая в Лангли. Директорът на Управлението бе наредил на медицинските работници да напуснат и за тяхно добро да стоят на достатъчно разстояние, така че да не могат да чуят нищо. Когато Mo Панов бе запратил колата в мерилендския дъб, главата на мафиоза се бе блъснала с все сила в арматурното табло и от това лицето му, което поначало си бе подпухнало, сега бе станало още по-голямо поради подутините около очите и дебелите му устни. Той погледна към Холанд, после извърна очи под увисналите клепачи към Александър Конклин, седнал на един стол и стиснал вечния си бастун в неспокойните си ръце.
— Нямате право, господин Голям стрелец — каза дрезгаво капо субординато . — Щото има права, разбирате ли какво казвам?
— Докторът също е имал права, но вие сте ги нарушили!
— Няма да говоря без моя адвокат.
— А къде, по дяволите, е бил адвокатът на Панов ? — изкрещя Алекс и удари с бастуна си по пода.
— Системата не работи така — запротестира пациентът, като се опита да повдигне възмутено вежди. — Освен това, аз бях човечен с доктора и той се възползва от добрината ми. Господ да ми е на помощ!
— Голяма скица си — каза Холанд, — но не си никак забавен. Тук няма адвокати. Само тримата сме плюс едно торпедо в близкото ти бъдеще.
— Какво искате от мен? — извика мафиозото. — Какво знам аз ? Правя, каквото ми кажат, както правеха по-големият ми брат, лека му пръст, и баща ми, също лека му пръст, и нищо не знам.
— Няколко поколения, посветили се на благоденствието — отбеляза Конклин. — Паразитите никога не се отказват от лошото.
— Хей, какво си позволяваш да говориш за семейството ми?
— Моите извинения на хералдиката ти — добави Алекс.
— Точно от фамилията ти се интересуваме, Оги — намеси се директорът. — Името ти е Оги, нали? То фигурираше в една от шофьорските книжки и решихме, че звучи най-правдоподобно.
— А ти не си никак правдоподобно остроумен, господин Голям стрелец! — отвърна злобно неподвижният пациент с болезнено подутите устни. — Нито едно от тези имена не е моето.
— Трябва да кажеш все пак някакво — каза Холанд. — В случай, че полетиш с торпедото, да може някой археолог да определи след няколко хиляди години самоличността ти.
— Какво ще кажеш за Чонси? — попита Конклин.
— Твърде тесноетнически ми звучи — отвърна Питър. — Асхоул 57 57 Задник (англ.) — Б. пр.
ми харесва повече, защото точно това е той. Ще бъде вързан в една тръба и пуснат оттатък континенталния шелф на дълбочина девет хиляди метра заради престъпления, извършени от други хора. Ето това означава да си задник.
— Престанете! — изрева Задника. — Добре, казвам се Николо… Николас Делакроче и, само задето ви казах това, сте длъжни да ми осигурите защита! Както на Вилачи — това е част от сделката.
— Така ли? — Холанд се намръщи. — Не си спомням да съм споменавал такова нещо.
— Тогава няма да научите нищо!
— Грешиш, Ники — намеси се Алекс от другия край на малката стая. — Ще научим всичко, което искаме да знаем, като единственият недостатък на метода е, че можем да го използваме само веднъж. Няма да имаме възможност да те подложим на кръстосан разпит, да те изправим пред федералния съд или пък да те накараме да подпишеш показания под клетва.
— А?
— Ще се превърнеш в зеленчук с пюре, вместо мозък. Естествено, това дори ще е добре за теб. Няма да разбереш кога ще бъдеш натикан в торпедото.
Читать дальше