Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— И ме оставяш с „Медуза“…

— Ти каза, че искаш да стигнеш по-високо и че ми даваш само четиридесет и осем часа, докато го направиш. Придвижи часовника напред. Времето изтече, така че иди още по-високо, само ме измъкни оттук и ме хвърли в Париж.

— Ще искат да разговарят с теб. — Кои?

— Питър Холанд, Касет или някой друг… Министърът на правосъдието, Господи, самият президент.

— За какво?

— Ти, а не аз, разговаря надълго и нашироко с Армбрустър, със съпругата на Суейн и с онзи сержант, Фланаган. Аз само използвах няколко кодови думи, които отприщиха Армбрустър и посланик Аткинсън в Лондон, но те не казаха нищо съществено. А ти получи пълна представа за картината. Затова трябва да говорят с теб.

— И да зарежа Чакала?

— Само за ден, най-много за два.

— По дяволите, не мога да се съглася. Защото няма да стане така и ти го знаеш! Веднъж завърнал се, аз се превръщам в тяхна материална собственост, разкарвана от един закрит разпит на друг. А ако откажа да им сътруднича, ще бъда арестуван. Невъзможно е, Алекс. Имам собствена последователност на приоритетите и начело на нея е Париж!

— Чуй ме — каза Конклин. — Има неща, които мога да контролирам, и други, които не мога. Нуждаехме се от помощта на Чарли Касет и той ни я осигури. Но Чарли не е човек, комуто можеш да се довериш. Той знае, че смъртта на Десоул не е злополука — човек с кокоша слепота не предприема петчасово пътуване в четири часа сутринта, и освен това знае, че на нас ни е известно много повече относно Десоул и Брюксел от това, което му казваме. Ако искаме да разчитаме на помощта на Управлението, а тя ни е необходима, за да можем да те качим на някой военен или дипломатически полет за Франция и един Господ знае какво още, докато си там, не мога да пренебрегна Касет. Ще ни настъпи и според разбиранията си ще бъде прав.

Борн мълчеше. Чуваше се само дъхът му.

— Разбирам положението. Кажи на Касет, че ако ни осигури всичко, за което помолим отсега нататък, ще му дадем… не, аз ще му дам достатъчно информация за Министерството на правосъдието — искам ти да останеш колкото може по-чист. Така то ще може да тръгне след някоя от най-големите риби в правителството, като предположим, че правосъдието не е част от Горгона… Ако искаш, добави, че ще включа местонахождението на едно гробище, което може да се окаже поучително.

Беше ред на Конклин да запази мълчание за малко.

— Може да поиска повече от това, като се имат предвид сегашните ти действия.

— О?… Разбирам. За всеки случай, ако стане така, че загубя. Добре, можеш да му кажеш също, че щом пристигна в Париж, ще наема стенограф и ще издиктувам всичко, което знам, всичко, което съм научил и ще го изпратя на теб. Вярвам, че Свети Алекс ще им го предаде. Може би по една-две страници, за да запазим отзивчивостта им.

— Ще се оправя с това… А сега да поговорим за Париж. Доколкото си спомням, Монсера е близо до Доминика и Мартиника, нали?

— Разстоянието и до двете се взема за по-малко от час, а Джони познава всеки пилот на големия остров.

— Мартиника е френска и може би трябва да опитаме оттам. Познавам хора от Втори отдел. Тръгвайте и ми се обади от терминала на летището. Дотогава ще съм уредил всичко.

— Добре… Още едно нещо, Алекс, последно. Мари. Тя ще се върне с децата днес следобед. Обади й се и й кажи, че мога да разчитам на цялата ни тежка артилерия в Париж.

— Ах, ти!

— Направи го!

— Разбира се, че ще го направя. Ако оцелея до края на деня, довечера ще бъда на вечеря y Mo Панов. Ужасен готвач е, но се смята за еврейската Джулия Чайлд 14 14 Известна готвачка, която води кулинарни предавания по телевизията. — Б. пр. . Иска ми се да го осведомя за всичко, което стана. Ако не го направя, ще бъде бесен.

— Разбира се. Без него и двамата сега щяхме да сме в звуконепроницаеми килии и да дъвчем каишите, с които щяхме да сме вързани.

— Ще се чуем по-късно. Късмет.

На следващия ден в десет часа и двадесет и пет минути сутринта вашингтонско време Морис Панов, придружен от охраната си, излезе от болницата „Уолтър Рийд“ след един психиатричен сеанс с армейски лейтенант от запаса, страдащ от последиците на едно учение, проведено в Джорджия, отнело преди осем седмици живота на двадесетина новобранци, намиращи се под негово командване. Mo не можеше да направи кой знае колко. Човекът се бе престарал във военен стил и трябваше да живее със съзнанието за вината си. Фактът, че бе финансово облагодетелстван чернокож и възпитаник на Уест Пойнт, не му помагаше. Повечето от загиналите новобранци са били също чернокожи и освен това не са били от заможни семейства.