Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— А именно?

— С него е бил обичайният екипаж от двама души. Оставил ги е в яхт-клуба, като е заявил, че иска да бъде сам. Но казал на Хенри, че излиза да хване пасажа от големи риби…

— Което означава, че е трябвало да тръгне с екипаж — прекъсна го канадския лекар. — О, извинявам се.

— Да, така е — съгласи се собственикът на Транкуилити Ин. — Не можеш да ловиш големите рибоци и същевременно да управляваш лодка — поне губернаторът не би могъл. Страхуваше се дори да свали очи от картите.

— Но можеше да ги разчита, нали? — попита Джейсън. — Имам предвид картите.

— Не бе кой знае какъв навигатор, но се оправяше дотолкова, доколкото да не попада в неприятни ситуации.

— Било му е наредено да излезе сам — каза Борн. — Заповядано му е да отиде с лодката на среща на място, което наистина е изисквало от него да не сваля очи от картите. — Изведнъж Джейсън осъзна, че вече не усеща пъргавите пръсти на доктора. Стоеше покрай него и гледаше надолу. — Какво става? — попита Борн и вдигна очи нагоре. Устните му се извиха в усмивка.

— Свърших — каза канадецът.

— Благодаря — каза Джейсън. — Благодаря ти за всичко. Канадецът кимна и излезе, като затвори решително вратата след себе си. Борн се обърна към зет си.

— Наистина е добър приятел, Джони.

— Всъщност е малко досаден, но е страхотен като лекар. Това е най-хуманната му проява досега… Значи смяташ, че Чакала е наредил на губернатора да се срещнат някъде край брега на Антигуа, получил е информацията, която му е трябвала, убил го е и го е хвърлил на акулите.

— И за повече достоверност разбил лодката му в рифовете — допълни Джейсън. — Може би е притиснал педала на газта и е установил курс към рифовете с умерена скорост. Трагедия в морето и — една връзка към Карлос изчезва. А то е жизненоважно за него.

— Това е също нещо, което ме озадачава — каза Сен Жак.

— Не съм навлизал там, но знам, че секторът от рифове на север от Фалмут, купен от губернатора, се нарича Дяволската уста и съвсем не е място, което човек може да види по рекламите. Карибците го избягват и никой досега не се е похвалил с броя на жертвите и на лодките, разбили се в него.

— И?

— И ако приемем, че Чакала е казал на губернатора къде да се срещнат — очевидно на място, близко до Дяволската уста, как, по дяволите, е узнал Карлос за него?

— Двамата ти командоси не ти ли казаха?

— Какво имаш предвид? Изпратих ги веднага при Хенри, за да му дадат пълен отчет, докато ние тук се грижехме за теб. Нямаше никакво време да седим и да разговаряме и освен това смятах, че всяка секунда е ценна.

— Значи Хенри вече знае и може би е изпаднал в шок. За два дни изгуби две лодки за борба с наркотиците и може би само за едната ще му бъде платено. А все още не знае нищо за шефа си, уважаемия кралски губернатор, лакея на Чакала, който направи хората от Форин Офис на глупаци, като им пробута един незначителен човек за почитания герой на Франция. Тази нощ жиците между правителствената сграда и Уайтхол ще прегреят.

— Още една лодка за борба с наркотиците? Какво искаш да кажеш? Какво знаеше Хенри, какво са му казали моите хора?

— Преди минути ти попита откъде Чакала знае за рифовете покрай брега на Антигуа, наречени Дяволската уста.

— Така е, доктор Уеб , помня въпроса си. Откъде?

— Той е имал трети свой човек тук, това е, което твоите кралски командоси вече са казали на Хенри. Един русокос кучи син, който оглавява патрулите за борба с наркотиците в Монсера.

— Той? Рикман? Британският Ку Клус Клан? Рикман, за когото правилата не важат и който е истинска напаст за всекиго, дето се бои да му викне? Мили Боже, Хенри няма да повярва на това!

— Защо не? Ти току-що описа съвсем правдоподобно един ученик на Карлос.

— Може и така да е, но това е толкова неправдоподобно. Той е истински светец — сбирки сутрин за произнасяне на молитви преди работа, с които умоляваме Господ да му помогне в борбата със Сатаната, никакъв алкохол, никакви жени…

— Савонарола?

— От това, което помня от уроците по история, бих казал, че да.

— Тогава пък аз бих казал, че е абсолютно подходящ за Чакала. А Хенри ще повярва, когато водещият му кораб не се върне в Плимут и телата на екипажа изплуват на брега, или просто не се появят на молитвите.

— Така ли е избягал Карлос?

— Да. — Борн кимна и посочи кушетката пред него, от която го отделяше масичка за кафе със стъклен плот. — Седни, Джони. Трябва да поговорим.