Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Да, да, ясно.

— Вероятно сега тя възлиза на повече от два милиона.

— Благодаря. Благодаря ви… сър.

— Ти го заслужи, Стивън. Лека нощ.

Двамата мъже седнаха спокойно отзад в лимузината. Шофьорът оттатък стъклената преграда запали мотора и Армбрустър погледна мафиота.

— Къде е другата кола?

Италианецът включи лампичката за четене и погледна часовника си.

— Вече е паркирана на по-малко от миля надолу по пътя от бензиностанцията. Моят човек ще тръгне след Десоул и ще кара след него, докато всичко бъде наред.

— Знае ли какво трябва да прави?

— О, хайде, той не е сукалче. Монтирал е върху колата си толкова мощен прожектор, че може да бъде видян чак в Маями. Ще се изравни с него, ще включи светлините на максимално и ще завърти ръчката. Твоят подлизурко за два милиона ще бъде заслепен и извън играта, а ние ще изплатим само четвърт от сумата за свършената от него работа. Денят е твой, Алби.

Председателят на Федералната търговска камара се отпусна в сянката на лявата задна седалка и се загледа през прозореца в тъмните картини, прелитащи покрай тях отвъд цветното стъкло.

— Искаш ли да се договорим? — попита капо супремо .

— Какво? — изстреля Армбрустър, извърна се и погледна спокойното сицилианско лице на спътника си.

— Добре ме чу, само че аз използвах неправилната дума, за което се извинявам. Ще ти назова сума, която не подлежи на преговори, а ти можеш да я приемеш или отхвърлиш.

— Предлагаш договор? За Уеб?

— Не — отвърна мафиозът, като бавно поклащаше глава. — За героя, наречен Джейсън Борн. По-чистичко е да убиеш някого, който вече е мъртъв, нали?… И тъй като току-що ти спестихме милион и половина, цената на договора е пет.

— Пет милиона?

— Цената за отстраняване на проблеми от особена важност е висока. А на тези от категорията на опасните е още по-висока. Пет милиона, Алби, като половината, както обикновено, са платими в рамките на двадесет и четири часа.

— Но това е възмутително!

— Тогава откажи. Но после ще се върнеш и цената вече ще е седем и половина; а ако пак се откажеш и пак се върнеш, тя отново ще се удвои. Петнадесет милиона.

— Каква гаранция имаме, че въобще ще успеете да го откриете? Нали чу Десоул. Той е със секретност четири-нула , което означава, че е недосегаем, законспириран.

Главатарят на мафията бръкна усмихнат в джоба си и извади малкото бележниче.

— Близките приятели са най-добрите източници на информация, Алби. Попитай мърльовците, написали всички онези криминалета. Имам два адреса.

— Няма и да успееш да припариш покрай тях.

— Хей, стига вече. Да не мислиш, че си имаш работа със стария чикагски главатар и неговите животни? С бясното куче Капоне и Нити, нервния спусък? Сега във ведомостите си имаме опитни хора. Гении. Учени, факири на електрониката — доктори. Когато свършим с шпионина и евреина, те няма да разберат какво е станало. Но ще имаме Джейсън Борн, героят, който не съществува, защото вече е мъртъв.

Албърт Армбрустър кимна и се обърна мълчаливо към прозореца.

— Ще затворя за шест месеца, ще сменя името и преди откриването ще започна рекламна кампания в списанията — каза Джон Сен Жак, застанал до прозореца, а лекарят шиеше раната на зет му.

— Никой ли не остана? — попита Борн и трепна от болка, седнал в един стол, облечен в хавлия за баня, докато докторът правеше последния шев на врата му.

— Разбира се, че има останали. Седем луди канадски двойки, включително и старият ми приятел, който в момента ти боде гърлото. Ще повярваш ли, искаха да организират доброволна бригада за ред и нравственост и да преследват лошите хора.

— Идеята беше на Скоти — прекъсна го спокойно докторът, съсредоточил вниманието си върху раната. — Мен не ме брой. Твърде стар съм.

— Също и той, но не го осъзнава. После реши да обявим порядъчна награда в размер на сто хиляди за информация, която да ни даде следа, и така нататък! Накрая успях да го убедя, че колкото по-малко се говори за случилото се, толкова по-добре.

— Престани да бъдеш толкова загадъчен.

— Ще поговорим по-късно.

— Говори каквото искаш, Джон — прекъсна го лекарят. — Привършвам, почти не ви обръщам внимание, а дори и да чуя нещо, мисля, че имам право на това.

— Ще бъда кратък — каза Сен Жак, като минаваше вдясно от стола. — Кралският губернатор. Ти беше прав, поне трябва да призная, че беше прав.

— Защо?

— Докато промиваха раната ти, пристигнаха новини. Лодката на губернатора е намерена разбита в един от най-опасните рифове оттатък Антигуа, по средата на разстоянието до Барбуда. Никакви признаци на оцелели хора. Плимут предполага, че става въпрос за шквал, излязъл откъм южен Невис, но е трудно да се приеме. Важни са обстоятелствата.