Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Но сега, поради посталкохолния вакуум и различни други пречки, като високия холестерин и тъпите малки триглицериди, каквото и да представляваха те, трябваше да търси друг изход. И той дойде съвсем случайно. Една сутрин по време на разпитите на иранските контри, които за него се бяха превърнали в най-забавното предаване, телевизорът му угасна. Включи вбесен портативното радио, което не бе ползвал от месеци, а може би и от години — телевизорът имаше вградена радиокомпонента, също повредена по това време. Но батериите на радиото отдавна бяха изтекли и образували бял налеп. Отиде до кухненския телефон, като знаеше, че телевизионният техник, комуто бе направил няколко услуги, щеше да дотърчи веднага, щом му позвъни. За жалост, обаждането му само отприщи една изпълнена с неприязън реч, произнесена от съпругата на техника, която се разкрещя, че съпругът й, „чукачът на клиентки“, е избягал с някаква „похотлива богата черна кучка от Ембаси Роу!“ (Заир, както се установи после по документи от Пуерта Валярта.) Конклин се втурна в кухнята, усещайки как апоплексията му се усилва. Отиде до мивката, тъй като на перваза на прозореца над нея стояха хапчетата му за регулиране на кръвното налягане, и пусна студената вода. От крана изригна към тавана мощна струя, която обля цялата му глава. По дяволите! Шокът го поуспокои и той си спомни, че кабелната телевизия щеше да препредаде тази вечер целите разпити. Повика съвсем щастлив водопроводчика, излезе и си купи нов телевизор.

И от тази заран винаги, когато собственият му бяс или светът го побъркваха, той навеждаше глава в кухненската мивка и я подлагаше на студената вода. Така беше направил и тази сутрин. Тази проклета, шибана сутрин!

Десоул! Убит при злополука на безлюден селски път в Мериленд в четири и половина същата сутрин. Какво, по дяволите, беше правил Стивън Десоул, човек, в чиято шофьорска книжка е посочено ясно, че страда от кокоша слепота, на някакъв черен път извън Анаполис в четири и половина сутринта? И след това в шест часа се обади Чарли Касет — един разярен Чарли Касет, който обикновено бе доста хладнокръвен, и му каза, че ще пипне главнокомандващия на НАТО и ще му поиска обяснение за секретната факс-линия между него и мъртвия началник на тайните отчети, който не беше жертва на злополука, а на убийство! Освен това ще е най-добре един полеви офицер в оставка, наречен Конклин, да му каже всичко, което знае за Десоул и Брюксел, и за цялата тази история, иначе така нареченият полеви агент в оставка и неговият неуловим приятел Джейсън Борн да не разчитат повече на нищо. И тогава, като връх на всичко, позвъни Айвън Джакс. Черният лекар от Ямайка каза, че иска да върне тялото на Норман Суейн там, където е било намерено, защото не желаел да се забърка в нов провал в Управлението. „Но не става въпрос за Управлението“ — извика наум Конклин. Не можеше да обясни на Айвън Джакс истинската причина, поради която бе потърсил помощта му. „Медуза“ . И Айвън Джакс не можеше просто така да върне тялото в Манасас, тъй като по нареждане на федералните власти, а всъщност — по нареждане на един полеви агент в оставка, използващ съответните кодове, на което нямаше право, полицията бе запечатала имението на генерал Норман Суейн без всякакви обяснения.

— Какво да правя с тялото ? — изрева Джакс.

— Дръж го на студено, предполагам, че така би желал Кактус.

— Кактус? Бях с него цяла нощ в болницата. Ще се оправи, но не знае какво, по дяволите, става, нито пък аз.

— Ние, хората от тайните служби, не винаги можем да обясняваме всичко — каза Алекс и се намръщи, докато изговаряше тези глупави думи. — Ще ти се обадя.

И така — той бе отишъл в кухнята и бе поставил главата си под течащата студена вода. Какво ли още имаше да се случи? И, естествено, телефонът иззвъня.

— Печени киселици — рече Конклин със слушалка на ухото.

— Изведи ме оттук — каза Джейсън Борн. В гласа му нямаше и следа от Дейвид Уеб. — Трябва да отида в Париж !

— Какво се е случило?

— Той избяга, ето какво стана, и аз трябва да пристигна в Париж нелегално — никакви имиграционни власти, никакви митници. Оплел ги е всичките и не мога да му позволя да ме проследи… Алекс, слушаш ли ме?

— Десоул беше убит миналата нощ, убит при злополука, която не е била никаква злополука, около четири часа сутринта. „Медуза“ засяга обръча.

— Не ми пука въобще за „Медуза“! За мен това е история и ние направихме ненужен удар. Искам Чакала и имам откъде да започна. Мога да го намеря, да го хвана!