Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Как е той? Разбира се, чуваме разни истории. — Бернардин сви рамене. — Банални приказки, случайни и раздути. Ранен в безсмислената война във Виетнам, алкохол, уволнение, разжалване, върнат обратно в Управлението като герой — толкова много противоречиви неща.

— Повечето са истина и той не се страхува да я признае. Сега е инвалид, вече не пие и беше герой. Знам това със сигурност.

— Разбирам. Има и още истории, слухове, но кой ли им вярва? Полети на фантазията из Бейджинг, Хонконг, като някои от тях са свързани с човека на име Джейсън Борн.

— Чувал съм ги.

— Да, разбира се… А сега по същество. Нашият светец каза, че имате нужда от квартира, дрехи, закупени en scene 15 15 На място (фр.) — Б. пр. , френски до последния детайл.

— Един малък, но разнообразен комплект — съгласи се Джейсън. — Знам къде да отида, какво да купя и имам достатъчно пари.

— Тогава остава въпросът с квартирата. Може би някой хотел? „Ла Тремоал“? „Жорж Пети“? „Плаца Атене“?

— По-малък, значително по-малък и доста по-евтин. Ще имам нужда от кола, регистрирана на чуждо име, за предпочитане на човек, който е сляпа връзка.

— Което означава, че ще е най-добре да не е сред живите. Това е уредено. Колата се намира в един подземен гараж на „Капуцините“ близо до Плас Вандом. — Бернардин бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подаде на Джейсън. — Едно старо пежо в сектор Е. В Париж има хиляди като него.

— Алекс каза ли ви, че съм в дълбока нелегалност.

— Нямаше нужда. Предполагам, че нашият светец си е изтъркал подметките по гробищата в търсене на полезни имена, когато е работил тук. Но трябваше да ви кажа — продължи Бернардин, като се смееше, — че веднъж избра име, допускам от някой надгробен паметник, което направи онези от Сюрте fou… луди! Оказа се псевдонимът на един жесток убиец, когото властите издирваха от месеци!

— Наистина е смешно — съгласи се Борн и се разсмя.

— Да, много. По-късно ми каза, че го е изнамерил в Рамбуйе, в едно гробище в покрайнините му.

От лицето на Джейсън изчезна всякаква следа от усмивка. Той се вгледа в приятеля на Алекс от Втори отдел.

— Вие знаете кой съм, нали? — попита меко Борн.

— Да — отвърна Бернардин. — Не ми беше особено трудно да събера отделните фрагменти. Не и при слуховете и мълвите, които достигат тук от Далечния изток. Все пак, вие сте се проявили именно в Париж и оттук сте успели да се наложите в Европа, господин Борн.

— Знае ли още някой?

— Боже мой, не! Нито ще узнае. Ето служебния ми адрес — работя само като консултант, нали разбирате, а на гърба съм написал домашния си телефон. Той е специален, всъщност — уникален. Обадете ми се. От каквото и да имате нужда, ще ви бъде подсигурено. Не забравяйте, че съм единственият ви приятел в Париж. Никой друг не знае, че сте тук.

— Можете ли да ме изведете оттук и да ме откарате в града? Ще намеря хотел и ще поддържам връзка с вас.

— Преди да ме потърсите, обадете се на Алекс.

— Какво?

— Алекс иска да му се обадите. Нещо е станало.

— Къде има телефон?

— Не сега. В два часа вашингтонско време. Имате повече от час. Няма да се прибере преди десет.

— Каза ли за какво става дума?

— Мисля, че се опитва да разбере. Много е разстроен.

Стаята в „Пон Роял“ на Рю Монталамбер беше малка и в един уединен ъгъл на хотела. За да стигне до нея, трябваше да вземе бавния, шумен асансьор до последния етаж и да мине през два тесни, пресичащи се коридора. Всичко това допадаше на Борн. Напомняше му за пещера в планината — отдалечена и безопасна.

За да убие минутите, докато станеше време да се обади на Алекс, той се разходи по близкия булевард Сен Жермен и направи необходимите покупки. Към различните тоалетни принадлежности се присъединиха няколко дрехи. Обикновените доче-ни панталони изискваха летни ризи и леко яке; тъмни чорапи — маратонки — които да бъдат тътрени и омърляни. За щастие нямаше нужда да увещава стария Бернардин да му подсигури оръжие. Докато пътуваха от Орли към Париж, французинът отвори мълчаливо жабката на колата, извади запечатана кафява кутия и я подаде на Джейсън. Вътре имаше автоматичен пистолет и две кутии патрони. Под тях лежаха тридесет хиляди франка, грижливо сгънати, с различни деноминации, равняващи се приблизително на пет хиляди долара. Американски.

— Утре ще уредя начин да разполагате със средства винаги, когато стане необходимо. Разбира се, в определен лимит.

— Никакви лимити — бе възразил Борн. — Ще накарам Конклин да ви преведе сто хиляди и, ако се наложи, още сто хиляди. Само трябва да му кажете къде.