Джон Гришам - Завещанието

— Те са от семейство Фелан — приключи Харк. — За добро или зло, във вените им тече кръвта на Трой и те несъмнено заслужават справедлив дял от богатството на баща си.

Харк седна на мястото си и кабинетът утихна. Пледоарията му беше искрена и Нейт, Джош, дори Уайклиф се развълнуваха. Никога не би могъл да я произнесе в съда, пред съдебните заседатели, защото не би могъл да признае пред тях, че не е в състояние да защити тезата си. При тези обстоятелства обаче тя беше напълно уместна.

Предполагаше се, че Нейт държи парите — поне такава беше ролята му в тази игра. Би могъл да се пазари и настоява, да блъфира и усуква час — два, така че да спаси няколко милиона, но не беше в настроение за подобни неща. Щом Харк можеше да стреля направо, можеше и той. И без това всичко беше привидно.

— Какво е предложението ви? — попита той Харк и впери поглед в него.

— Не съм сигурен, че имаме предложение. Смятам, че петдесет милиона на наследник е разумно. Знам, че това са много пари, но да погледнем и размера на цялото наследство. След данъците това пак са около пет процента от него.

— Пет процента не са много — каза Нейт и млъкна. Харк го наблюдаваше, но не и останалите. Те се бяха навели над бележниците с химикалки в ръце, готови за следващия кръг изчисления.

— Наистина не са много — добави Харк.

— Клиентката ми ще се съгласи на петдесет милиона — продължи Нейт. В момента клиентката му вероятно учеше малките деца да пеят библейски химни на сянка под някое дърво край реката.

Уоли Брайт току-що бе спечелил хонорара от двайсет и пет милиона долара и първият му импулс беше да се спусне към Нейт и да разцелува краката му. Вместо това обаче се намръщи интелигентно и започна да пише нещо много съсредоточено — нещо, което не беше в състояние да разчете.

Разбира се, Джош знаеше предварително, че това ще стане — счетоводителите му бяха направили изчисленията, — но Уайклиф не знаеше. Току-що бяха постигнали споразумение и нямаше да има дело. Трябваше да си придаде доволен вид.

— Е, в такъв случай — каза той — договорихме ли се?

Чисто по навик адвокатите се скупчиха около Харк за една последна дискусия, но думите им изневеряваха.

— Договорихме се — обяви Харк, с двайсет и шест милиона долара по-богат.

По една случайност Джош носеше в чантата си проект за договор, който им раздаде. Те започнаха да попълват данните, когато изведнъж си спомниха за клиентите си и изтичаха в коридора. Извадиха мобилните телефони започнаха да набират. Трой младши и Рекс чакаха до един автомат за безалкохолни напитки на първия етаж. Джийна и Коуди четяха вестници в една празна съдебна зала. Спайк и Либигейл седяха в стария си пикап малко по-надолу по улицата. Мери Рос беше в кадилака си на паркинга. Рамбъл беше у дома, в сутерена, и слушаше музика със слушалки на заключена врата.

Споразумението нямаше да е валидно, докато не го одобреше и подпишеше Рейчъл Лейн. Адвокатите на наследниците настояваха договорът да остане строго поверителен. Уайклиф се съгласи да засекрети делото. След един час договорът бе готов. Беше подписан от всички наследници, адвокатите им и Нейт.

Оставаше само още един подпис. Нейт обясни, че ще са му нужни няколко дни, докато го получи.

Ако знаеха за какво става дума, мислеше той, докато излизаше от съда.

В петък следобед Нейт и Фил напуснаха Сейнт Майкълс с колата на Нейт. Шофираше свещеникът, за да свикне с машината, а Нейт дремеше на седалката до него. След малко Нейт се събуди и прочете на Фил договора с наследниците, защото свещеникът искаше да знае всички подробности.

Реактивният самолет на групировката „Фелан“ — „Гълфстрийм IV“ чакаше на летището в Болтимор. Беше елегантен и лъскав, достатъчно голям, за да превози двайсет души до всяка точка по земното кълбо. Фил пожела да го разгледа отвътре, така че помолиха пилотите да им го покажат. Никакъв проблем. Каквото пожелае мистър О’Райли. Салонът беше обзаведен с кожа и дърво, с канапета, кресла, заседателна маса, няколко телевизионни екрана. Нейт предпочиташе да пътува като обикновен човек, но Джош бе настоял.

Нейт изчака Фил да се отдалечи с колата и отново се качи в самолета. След девет часа щеше да е в Корумба.

Споразумението за попечителския фонд нарочно беше написано по възможно най-краткия начин, с възможно най-прости думи, доколкото писачите на подобни невъзможни документи можеха да направят подобно нещо. Джош ги бе карал да го преработват многократно. Ако Рейчъл проявеше желание да го подпише, трябваше да е в състояние да разбере смисъла. Нейт щеше да й даде нужните обяснения, но също така знаеше, че тя не обича да се занимава с подобни неща.