Джон Гришам - Завещанието

— Мисля, че адвокатите. Слушай, току-що говорих с Уайклиф. Срещата е уговорена за сряда в кабинета му. Дотогава трябва да приключим с преговорите.

— Горя от нетърпение — каза Нейт и прекъсна линията. Беше време за почивка. Седнаха на пода, облегнаха се на стената и напълниха чашите си с топло кафе.

— Петдесет ли искат? — попита Фил. Вече знаеше всички подробности. Докато работеха в мазето, разговаряха за всичко и нямаха тайни помежду си. Разговорите бяха станали по-важни за тях от самата работа. Фил беше свещеник, а Нейт — адвокат. В тези професии поверителността беше задължително условие.

— За начало е добре — отбеляза Нейт. — Само че ще получат много по-малко.

— Очакваш ли, че ще има споразумение?

— Разбира се. В сряда ще се срещнем със съдията. Той също ще окаже натиск. Дотогава адвокатите и клиентите им ще пресмятат парите.

— Кога ще тръгнеш?

— В петък, струва ми се. Искаш ли да дойдеш?

— Не мога да си го позволя.

— Разбира се, че можеш. Клиентката ми ще плати. Можеш да си ми духовен съветник по време на пътуването. Парите не са проблем.

— Няма да е почтено.

— Стига, Фил. Ще ти покажа Пантанал. Ще те запозная с приятелите си Джеви и Уели. Ще се повозим на лодка.

— Ако се съди по разказите ти, идеята не изглежда много привлекателна.

— Не е опасно. Там има развит туризъм. Пантанал е чудесен екологичен резерват. Фил, сериозно говоря. Ако искаш, ще го направим.

— Нямам паспорт — каза Фил и отпи глътка кафе. — Освен това тук ме чака много работа.

Нейт щеше да отсъства около седмица и мисълта, че когато се върне, всичко в сутерена ще изглежда както го е оставил, го радваше.

— Мисис Синклер е на смъртно легло, може да умре всеки момент. Няма как да отсъствам — каза Фил тихо.

Църквата очакваше смъртта на мисис Синклер поне от месец. Фил се бе изплашил от пътуването до Болтимор. Нейт разбра, че свещеникът никога не би напуснал страната.

— Значи ще я видиш пак — каза Фил.

— Да, ще я видя.

— Вълнуваш ли се?

— Не знам. Искам да я видя, но не съм сигурен, че тя иска да види мен. Чувства се щастлива и не желае да има нищо общо с нашия свят. Не желае да се занимава и с юридически проблеми.

— Тогава защо ще пътуваш?

— Защото няма какво да загубим. Ако отново откаже да приеме парите, ще бъдем в положението, в което сме сега. Другата страна ще вземе всичко.

— А това ще бъде катастрофа.

— Да. Трудно може да се намерят хора, по-неспособни да боравят с пари от наследниците на Трой Фелан. Ще се самоунищожат с тях.

— Можеш ли да обясниш това нещо на Рейчъл?

— Опитах. Не искаше да слуша.

— Значи няма да промени решението си.

— Няма. Никога.

— И пътуването ти до Бразилия ще е губене на време.

— Боя се, че да. Все пак ще опитам.

Всички наследници, с изключение на Рамбъл, искаха да бъдат или в съдебната зала, или някъде наблизо по време на срещата. Всички имаха мобилни телефони, както и адвокатите в кабинета на Уайклиф.

Напоследък почти не бяха спали от притеснение.

Често ли човек става милионер ето така, само за един миг?

Наследниците на Трой Фелан щяха да станат милионери за втори път и се кълняха пред самите себе си, че този път ще проявят повече мъдрост. Нямаше да имат повече шансове.

Разхождаха се из коридорите на съда и чакаха. Пушеха пред входа. Нервничеха в колите си на паркинга. Поглеждаха часовниците си, опитваха се да четат вестници, бъбреха възбудено, когато се срещнеха.

Нейт и Джош седяха в единия край на стаята. Разбира се, Джош беше със скъп тъмен костюм. Нейт беше с дънкова риза, по чиято яка белееха капчици боя. Без вратовръзка. Беше обул джинси и ботуши.

Най-напред Уайклиф се обърна към адвокатите на наследниците. Обясни им, че не е склонен да пренебрегне отговора на Рейчъл Лейн, поне засега. Залогът беше твърде голям, за да я отстрани от делото. Мистър О’Райли защитаваше интересите й добре, поради което делото щеше да се гледа, както е запланувано.

Целта на срещата беше да се сондират възможностите за постигане на споразумение — нещо, което всеки съдия предпочиташе във всички случаи. Уайклиф все още искаше да има тежко, продължително и шумно дело, но никога не би си го признал. Негов дълг беше да увещава страните да се споразумеят.

Нямаше да е нужно да ги увещава. Негова светлост се бе запознал с всички документи, бе гледал много внимателно записите на предварителните разпити. Обобщи впечатленията си и изказа компетентното си мнение, че Харк, Брайт, Лангхорн и Янси нямат големи шансове да спечелят.