Джон Гришам - Завещанието

Джеви не изглеждаше удовлетворен. Нейт долавяше объркването му, но сега не беше време за лекции на тема завещания, наследства и фондове.

— Да се махаме — каза Нейт.

Двигателят заработи отново и моторницата се понесе по водата с пълна скорост.

Стигнаха до корабчето късно следобед. Уели ловеше риба, а пилотите играеха на карти на задната палуба. Нейт се обади на Джош още веднъж и му каза да прибере самолета от Корумба. Нямало да му е нужен. Не бързал да се прибере у дома.

Джош възрази, но не успя да постигне нищо. Бъркотията с наследството на Трой Фелан бе оправена. Нямаше защо да бърза.

Нейт каза на пилотите да се свържат с Валдир, когато стигнат до Корумба, и ги отпрати. Изчакаха хеликоптерът да се скрие зад върховете на дърветата и потеглиха. Джеви застана на руля, а Уели седна на борда. Краката му се клатеха на сантиметри над водата. Нейт намери една койка и се опита да подремне, само че дизеловият двигател беше в съседното помещение и не му позволи да заспи.

Корабчето беше доста по-малко от „Санта Лора“. Дори койките бяха маломерни. Нейт се излежаваше на хълбок и гледаше брега.

Някак си бе разбрал, че вече не е алкохолик, че пороците му са си отишли. Че демоните, които управляваха живота му, завинаги са прогонени. Тя бе видяла нещо добро у него.

По някакъв начин бе разбрала, че търси нещо. Бе доловила призванието му. Бог й го бе подсказал.

Джеви го събуди по тъмно.

— Има луна — каза той.

Седнаха на носа на корабчето. Уели беше на руля, точно зад тях. Луната осветяваше река Ксеко по пътя им към Парагвай.

— Корабчето е бавно — отбеляза Джеви. — Ще стигнем в Корумба след два дни.

Нейт се усмихна. Все му беше едно, ако ще да стигнеха и след месец.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6039

Издание:

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 1999

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-68-8