Мери Кларк - Играчът на лотария

Уанда пребледня. Вони не беше забравила старите си номера — да се крие зад полузатворени врати и да подслушва. Щеше да побеснее. А в един от пристъпите си Вони…

— О, не — отвърна Уанда с треперещ глас. — Защо ми е да се обаждам? Не съм виждала Вони от близо пет години. Тя живее в Питсбърг.

Елвира знаеше, че и в нейните очи се чете същото ужасно разочарование като това в погледа на Мийв.

— Е, весела Коледа — рече Мийв. — Ще оставим кошницата на кухненската маса. Пуйката е още топла, но непременно я сложи в хладилника, след като вечеряш.

Елвира бе обзета от непреодолима тревога. Усещането й, че бебето е в беда, бе по-силно от всякога. Искаше да се махне от този апартамент и да продължи да го търси. Забърза през стаята с кошницата в ръка и я отнесе в кухнята. После, докато се обръщаше, ръкавът на пуловера й се закачи за дръжката на хладилника и вратата се отвори. Тъкмо се готвеше да я затвори, когато погледът й бе прикован от полупразно бебешко шише на най-горния рафт.

— Ти си се обадила! — викна Елвира на Уанда, като се втурна обратно в дневната. — Внучката ти е тук. Къде е тя? Какво е направила с Мариан?

Ужасеният поглед на Уанда към спалнята бе достатъчен, за да даде на Елвира отговора, който търсеше. Следвана по петите от Мийв, тя се спусна към спалнята.

Вони пристъпи иззад вратата. Държеше бебето в протегнатите си ръце. Устата му беше запушена със стар чорап, очите му бяха изцъклени.

— Искаш я — изкрещя Вони. — Ето, вземи я!

Елвира едва успя за тази частица от секундата да вдигне ръце, да хване бебето във въздуха и да го притисне към гърдите си. Миг по-късно Мийв бе измъкнала чорапа от устата на Мариан и апартаментът се изпълни с благословения гневен бебешки рев.

Линейката летеше по Девето авеню към болницата „Емпайър“ с пусната сирена. Дежурният лекар се приведе над Мариан, която бе привързана здраво към носилката и гледаше нагоре към него.

— Тя е издръжлива малка птичка — каза щастливо той. — Освен незначителната настинка, бих казал, че е в забележително добра форма, като се има предвид приключението й.

Елвира седеше до носилката с приковани в бебето очи. Сестра Мийв се беше настанила до нея и непрекъснато се усмихваше.

Елвира още не можеше да повярва, че всичко е свършило и че Мариан е добре. Ръцете й все още усещаха допира с бебето и сякаш чувстваше малкото сърчице да трепка под пръстите й.

Всичко, случило се след онзи първи момент, все още беше като в мъгла. Спомняше си откъслечни неща — Вони, която се беше затичала към баба си, като крещеше, че не е искала да направи нищо лошо на бебето, че никога не е искала да стори нищо лошо на никое от бебетата си; надвесилата се от прозореца Мийв, която викаше полицаите долу; втурналите се в апартамента пазители на реда; тълпите хора, камерите и репортерите, появили се на улицата през няколкото минути, докато дойде линейката. Бъркотия от образи, като в луд, зашеметяващ, прекрасен, щастлив сън.

Линейката спря пред входа на болницата и чакащите санитари веднага отвориха вратата. Когато някой протегна ръце да вземе бебето, Мийв се изправи и твърдо заяви:

— Има само един човек, който може да предаде бебето на майка му, и това е Елвира Миън.

След по-малко от минута, докато фотоапаратите щракаха, а насъбралите се хора издаваха ликуващи възгласи, Елвира влезе триумфално във фоайето на болницата „Емпайър“, като държеше Мариан, сега добре увита в жълтата пелена. След броени минути сложи малкото си поверениче в копнеещите ръце на сияещата от щастие Джоан О’Браян.

— Със сигурност не ти трябваше много време да се съвземеш — отбеляза Уили, докато с Елвира вървяха хванати за ръка по Пето авеню. Бяха излезли от катедралата „Сент Патрик“ и се прибираха вкъщи. Току-що бяха присъствали на сутрешната коледна литургия, която тази година им се беше сторила особено радостна.

— Самата истина си е — отвърна Елвира и поклати глава. — О, Уили, никога не съм прекарвала по-хубава Коледа. По време на литургията се молех затова момиче, Вони. Знам, че е болна и се нуждае от помощ. Заслужава да я получи. Но нека ти кажа, езикът ми не искаше да се превърти при мисълта да произнеса добра дума за онзи мерзавец, който се обаждаше с всичките лъжливи съобщения. После обаче реших, че след като полицаите са го открили и ще си плати за стореното, мога да го спомена в молитвата си.

Огледа се.

— Не е ли красив Ню Йорк със снега по земята и празнично украсените витрини на магазините? Утре сутринта отново ще тръгна да пазарувам за Мариан, разбира се, след като напиша статията си за „Глоуб“ за случая „Бебешка пелена“. Но днес… — Елвира се усмихна. — Днес искам да се насладя на чудото.