Мери Кларк - Играчът на лотария

Елвира откри, че в известен смисъл й се отразяваше добре да е заета, да работи с ръцете си сред хора. От друга страна обаче, беше невероятно мъчително да сортира и сгъва бебешки и детски зимни дрешки, гащеризончета, тениски и пуловери, всичките весело украсени с картинки на Мики Маус, Барни динозавъра, Пепеляшка и Малката русалка Съзнанието, че Грег и Джоан можеше никога да не видят Мариан да носи такива дрешки, я изпълваше с ужасна, изпепеляваща болка.

— Отивам на дрехите за възрастни — каза Елвира на Корделия, след като беше сортирала бебешки дрешки цял час.

Стоманеносивите очи на сестра Корделия омекнаха.

— Елвира, защо не повярваш мъничко в бога и не се помолиш, вместо непрекъснато да се самообвиняваш?

— Ще се опитам. — Очите на Елвира запариха от сълзи, докато отиваше към масата, върху която бяха натрупани дамски дрехи. Корделия е права. Мили боже, помисли си тя, този път не се проявявам като добър детектив. Сега всичко е в твоите ръце.

Обикновено Елвира обичаше да бъбри с хора. Нямаше човек, който да не й е интересен в едно или друго отношение. Но днес стоеше до масите за сортиране и експедитивно съчетаваше поли и сака, които се бяха оказали поединично. Сортираше дрехите по размери и ги подреждаше на съответните рафтове. И въпреки всичко сърцето й радостно трепваше, когато виждаше хората да влизат и ги чуваше да възкликват при вида на привлекателните дрехи.

Докато нареждаше тийнейджърски поли и горнища на рафта с номер 6, някаква жена щастливо се обади:

— Всичко изглежда толкова свежо. Човек би си помислил, че са чисто нови! Дъщеря ми ще бъде възхитена. Не смятах, че ще мога да си позволя да й купя хубави дрехи за празниците, но тези са на толкова разумни цени. Човек би казал, че идват направо от Пето авеню 31 31 Улица със скъпи магазини. — Бел.пр. !

— Да, така е.

Елвира остана до затварянето на магазина в осем. Уили се бе оказал прав — беше й помогнало да бъде тук, да е заета с работа. И все пак не можеше да се отърси от чувството, че нещо й убягва. И това „нещо“ я тревожеше и тревожеше по целия път към къщи.

Уили беше приготвил вечеря, но Елвира откри, че няма почти никакъв апетит, и едва можа да преглътне няколко парченца от свинското вретено, което беше неин специалитет.

— Скъпа, ще се разболееш — засуети се Уили. — Може би не беше добра идея да отидеш в магазина днес.

— Не, помогна, наистина помогна. А освен това, Уили, би трябвало да чуеш как говорят онези хора за дрехите, които си избират. Една жена подбра дрехи за дъщеря си и се радваше, че все едно били купени от Пето авеню и изглеждали като чисто нови.

Елвира остави вилицата си.

— О, господи! — рече тя. — Това е!

— Какво искаш да кажеш?

— Уили, нали бях в магазина за стоки втора употреба миналата седмица. Там видях пелената. Сигурна съм в това. Намирах се на щанда за мъжки дрехи, но една от другите доброволки сортираше бебешките неща и я вдигна, за да я сгъне. — Елвира скочи и не остана нито следа от летаргията й. — Уили, похитителката навярно е ходила в магазина на Корделия. Трябва да се обадя по горещата линия на полицията.

Сутринта на Бъдни вечер тежки облаци заплашително покриваха небето. Синоптиците предупреждаваха, че до вечерта ще има поне петнадесет сантиметра сняг. Бялата Коледа беше гарантирана.

За Елвира тази нощ се оказа дълга и ужасно тревожна. Екипът, разследващ похищението „Бебешка пелена“, се беше съгласил да се срещне с нея в магазина в осем часа сутринта, когато трябваше да отворят, но разговорът й с Корделия предишната вечер бе донесъл обезкуражаващи новини. Миналата седмица изпратили някои от дарените дрехи, включително и бебешки, на няколко други, спонсорирани от манастира пунктове. Два от тях се намираха в Бронкс. Един — близо до Порт Оторити, в средата на Манхатън. Докато не откриеха всички доброволци и не ги накараха да се опитат да си спомнят какво е било изпратено и къде, Елвира не можеше да бъде сигурна дали пелената е била продадена в магазина на Осемдесет и шеста улица или в някой от останалите.

— Ще повикам в магазина всички доброволки, колкото успея да открия — беше обещала Корделия. — Да се надяваме, че някоя от тях ще си спомни какво е станало с пелената. Продължавам да се моля, Елвира. Ти вече получаваш отговори.

Елвира беше обсъдила тревожното положение с Уили през безсънните часове.

— Ако открием, че пелената е отишла в Бронкс, тогава ще има голяма вероятност информаторът да е казал истината и да знае къде държат Мариан. От друга страна, ако е отишла в магазина близо до Порт Оторити, онази жена може просто да е откраднала бебето и да се е качила на автобус Бог знае закъде.