Мери Кларк - Играчът на лотария

— Има развитие по случая, мистър О’Браян — рече той. — По горещата линия постъпи обаждане. Някакъв тип настоява, че съпругата на братовчед му вчера се върнала у дома с новородено бебе, за което твърдяла, че е нейно. Работата обаче е там, че тя не е била бременна.

По лицето на Грег се изписа плаха надежда.

— Кой е той? Къде е той?

— Каза, че е от Лонг Айлънд и пак ще се обади. Има обаче един проблем. Той смята, че трябва да получи награда от двадесет хиляди долара.

— Аз му я гарантирам — отвърна решително Елвира, въпреки че едно мрачно предчувствие й подсказваше, че това ще се окаже лъжлива следа.

— Вони, бебето наистина има нужда от още малко дрехи — обади се плахо Уанда Браун. Беше сряда следобед. Вони се намираше при нея вече цял ден, а бе сменила ританките на бебето само веднъж. — Тук става силно течение, а имаш само още едни ританки. За бебе на две седмици, което не бива да настива, това е съвсем недостатъчно.

— Всичките ми бебета бяха малки — отвърна й Вони, като разглеждаше шишето за хранене, което държеше. — Пие бавно — оплака се.

— Заспива. Трябва да бъдеш търпелива. Защо не ме оставиш аз да я донахраня, а ти да идеш да напазаруваш? Откъде й купи нещата, след като откраднаха багажа й?

— Магазинът за стоки втора употреба се намира точно до Порт Оторити. Но не бяха останали много бебешки неща. Само пелената и тия работи тук. — Вони махна към ританките и ризката, които съхнеха на радиатора. — Очаквали да получат още.

Предполагам, че може пак да опитам.

Стана и подаде спящото бебе на баба си. След като помисли малко, даде й и шишето.

— Започна да изстива, но ти не се безпокой. Не искам обаче да се разхождаш с нея.

— Не бих и посмяла. — Уанда Браун взе бебето и се опита да не покаже изненадата си, когато пипна леденото шише. Вони изобщо не го е затопляла, помисли си. После се отдръпна рязко назад, когато внучката й се наведе към нея.

— И запомни, бабо, не искам тук да идват разни хора, да гледат бебето ми и да се занимават с него, докато ме няма.

— Вони, никой никога не идва тук, освен монахините, които се отбиват веднъж седмично. Много ще ти харесат. Сестра Корделия и сестра Мийв Мари идват най-често. Винаги се грижат хората като мен да имат достатъчно храна, да не се разболеят и отоплението и водопроводната им инсталация да работят. Ето миналия месец сестра Корделия изпрати брат си Уили, който е водопроводчик, защото кухненската мивка течеше и целият апартамент се бе вмирисал на мухъл. Какъв добър човек! Сестра Мийв Мари се отби в понеделник, но никоя от тях няма да дойде до Бъдни вечер. Ще ми донесат кошничка с коледна вечеря. Винаги е хубава, а знам, че ще има достатъчно и за тебе.

— Дотогава с бебето ще сме си заминали.

— Разбира се. Искаш да прекараш Коледа със съпруга си.

Вони облече синьото си яке. Тъмната й коса се спускаше сплъстена до раменете. На вратата се обърна към баба си.

— Ще й избера някои хубави неща. Обичам бебето си. Обичах и другите си бебета. — Лицето й се изкриви от болка. — Вината не беше моя.

— Знам, мила — рече успокояващо Уанда.

Изчака няколко минути, за да е минало достатъчно време и Вони да е вече вън от сградата, после Уанда остави бебето на дивана и го уви с оръфаното си одеяло. Пресегна се за бастуна си, взе шишето и закуцука към кухнята. Едно бебе не бива да пие такова студено мляко, ядосваше се тя.

Наля вода в малка тенджерка, сложи я на печката, мушна шишето вътре и включи газта. Докато чакаше шишето да се стопли, се разтревожи от мисълта, че Вони и бебето бяха пътували толкова дълго на студеното време с автобуса от Питсбърг. После й хрумна друга мисъл. При последното си посещение сестра Мийв Мари й беше споменала, че монахините откриват магазин за стоки втора употреба на Осемдесет и шеста улица. Хората можели да си купят дрехи оттам много евтино или дори да ги получат безплатно, ако нямат пари. Може би трябваше да се обади на сестрите и да им каже, че Вони бе загубила багажа на бебето. Можеше и да имат някакви хубави бебешки дрешки подръка.

Когато шишето се затопли достатъчно, тя закуцука обратно към дивана. Докато хранеше бебето, като нежно го галеше по бузката, за да не заспи отново, Уанда пресмяташе плюсовете и минусите на възможността да се обади на сестра Мийв Мари. Не, реши тя, ще почака. Може би Вони щеше да има късмет и да се върне у дома с някои хубави бебешки дрешки. А и в края на краищата Вони я беше предупредила, че не иска разни хора да се навъртат край бебето. Това вероятно включваше дори монахините.