Мери Кларк - Играчът на лотария

В три същия следобед те влязоха в претъпканото фоайе на болница „Емпайър“ на Западна двадесет и трета улица.

— Нямам търпение да видя бебето — рече ентусиазирано Елвира, минавайки покрай служителите на рецепцията, които бяха твърде заети, за да им обърнат внимание.

— Аз пък нямам търпение да разтоваря подаръците — промърмори Уили, като се мъчеше да не изпусне тежките торби, които носеше. — И все пак, защо им трябва да слагат такива мънички дрешки в такива огромни кутии?

— Защото никога не са чували старата поговорка, че хубавите неща пристигат в малки пакетчета. О, фоайето не изглежда ли празнично? Обожавам празничната украса. Толкова е красива.

— Никога не съм мислил за огромния надуваем Рудолф и червеноносия елен като за нещо красиво — отбеляза Уили, докато минаваха покрай картонена шейна с надуваеми Дядо Мраз и елен.

— Грег каза, че Джоан е в стая 1121. — Елвира спря за момент. — Ето ги асансьорите. — Вдигна една от торбите с покупки, които носеше, и посочи надолу по коридора.

— Не трябва ли да си вземем пропуски? — попита Уили.

— Джоан ме посъветва да вървим смело. Нямало да ни спрат, ако изглеждало, че знаем къде отиваме.

Пропуснаха да се качат в единия асансьор и бяха единствените чакащи, когато вратите на съседния се отвориха. В бързината Елвира едва не се сблъска с жената, която излизаше от асансьора с бебе на ръце. Тежкият шал, който покриваше главата й, се смъкна напред, като закри лицето й. Беше облечена със скиорско яке и панталон.

Проявявайки майчинското си чувство, Елвира хвърли поглед надолу да се порадва на бебето, увито в жълта пелена. Сините му очички се отвориха широко, погледнаха я и отново се затвориха. Розово-бялото личице се прозя и бебето размаха малки юмручета.

— О, то е прекрасно — въздъхна Елвира, докато жената бързо минаваше покрай тях.

Уили подпираше вратата на асансьора с рамо.

— Хайде, скъпа — подкани я той.

Докато асансьорът се движеше нагоре, спирайки на всеки етаж да вземе пътници, Елвира си помисли, че в повечето болници, когато изписваха майката и бебето, ги откарваха до главния вход в подвижен стол. Е, нещата се променят, реши тя.

Когато стигнаха стая 1121, Елвира се втурна вътре. Без да обръща внимание на Джоан, която седеше в леглото, и на Грег, който стоеше прав до нея, Елвира забърза към малката люлка до стената.

— О, нея я няма — оплака се.

Грег се засмя.

— Проверяват слуха на Мариан. Сигурен съм, че ще премине теста с огромен успех. Когато столът ми изстърга по пода тази сутрин, тя подскочи в ръцете на Джоан и започна да пищи.

— Е, тогава май ще е най-добре да обърна внимание на щастливите родители. — Елвира се наведе към Джоан и силно я прегърна. — Толкова се радвам за теб — рече тя, докато по закръглените й бузи се стичаха сълзи.

— Защо жените винаги плачат, когато са щастливи? — попита Грег Уили, който се опитваше да нареди торбите с подаръци в ъгъла.

— Очите им са като водосточни тръби — изсумтя Уили, като пое ръката на Грег и силно я раздруса. — Аз няма да плача, но ужасно се радвам и за двама ви.

— Почакай само да я видиш — изфука се Грег. — Прекрасна е като майка си.

— Има твоето чело и брадичка — обади се Джоан.

— И твоите сини очи, млечнобяла кожа и…

— Съжалявам, драги мои — прекъсна ги един глас. Обърнаха се и видяха усмихната сестра да стои до вратата. — Трябва да взема бебето ви за малко — рече тя.

— О, една друга сестра вече я взе. Само преди няколко минути — отвърна Грег.

Когато видя изписалата се по лицето на сестрата паника, Елвира моментално разбра, че нещо никак не беше наред.

— Какво има? — попита Джоан, като се привдигна, приведе се напред, а лицето й стана пепеляво. — Къде е бебето ми? Кой го е взел? Какво става?

Сестрата изхвърча от стаята и миг след това из цялата болница запищя аларма. Напрегнат глас обяви по високоговорителя: „Тревога! Тревога!“.

Елвира знаеше какво означава алармата, вътрешната тревога. Но знаеше също така, че е твърде късно. Мислите й се стрелнаха към излизащата от асансьора жена, когато те идваха насам. Беше права — новородените бебета и майките им не напускат болницата без придружител. Елвира изтича от стаята, за да разговаря с хората от охраната, а Джоан се отпусна в ръцете на Грег.

Час по-късно, в 16,00, в малък разхвърлян апартамент на Западна деветдесета улица седемдесет и една годишната Уанда Браун бе удобно настанена на протрития диван и гледаше просълзена и усмихната внучката си.