Мери Кларк - Играчът на лотария

— Идваме веднага — каза й Скот. — Опитай се да откриеш следите им.

Уили го сграбчи за ръката.

— Къде свършва тази гора?

— При „Пебъл Бийч клъб“ — отговори му Мин. — Ако бижутата са у Бара, сигурно възнамерява да се отърве от тях някъде в гората. Ще е почти невъзможно да бъдат намерени. Това са повече от триста и петдесет декара, много от които гъсто обрасли, а на места дори е заблатено. — После, като забеляза изражението на Уили, побърза да добави: — Но Елвира може просто да я следи. Сигурна съм, че е в безопасност.

Елвира се препъваше из гъстите храсти, бутана напред от долепения до гърба й пистолет. Буйната растителност дереше глезените, а около лицето й жужаха безброй насекоми. Привличам комарите, мислеше си тя. Дори на света да има само един комар, той ще ме открие.

— Върви по-бързо — заповяда й Бара.

Само да можех да й отвлека вниманието, мислеше си Елвира, като се оглеждаше за някаква пръчка, за нещо, с което да може да се защити.

Нарочно се спъна и падна на колене, възползвайки се от момента, за да си поеме дъх.

— Къде ме водиш? — запита тя и вдигна поглед към Бара Сноу.

Беше й трудно да свърже тази жена с неумолим поглед и стиснати устни с онази изискана и забавна дама, с която беше седяла на една маса през последните дни. Като че ли Бара си беше сложила маска. Или може би, помисли си Елвира, другото й лице е било маската.

— Ти уби Котър Хейуърд, нали? — попита тя. — Ти открадна бижутата?

Сноу насочи пистолета към нея.

— Ставай — заповяда тя. — Освен ако не искаш да умреш тук.

Елвира се подчини. Прояви обаче достатъчно хладнокръвие, за да пусне касетофона, докато се изправяше. После, надявайки се Бара да не забележи, плъзна малката дамска чанта надолу по ръката си и я остави да падне, когато тръгна.

— Така е по-добре. Продължавай.

— Добре. Добре. — Елвира влачеше крака с надеждата да остави някакви следи. Тук беше ужасно задушно, тъй като никакъв вятър не проникваше през гъстата растителност. Едва дишаше. Но каквото и да станеше, трябваше да запише признанията й.

— Кажи ми нещо — изпъшка тя. — Ти ли уби Котър?

— Елвира, толкова си умна, че би трябвало да си разбрала всичко. Сега млъквай и върви!

Елвира отново почувства пистолета, този път отзад в тила си.

— Според мен ти си откраднала бижутата, но си се опитала да прилича на кражба с взлом, затова си разхвърляла всичко. Явно много си била озадачена защо Надин не е обявила изчезването им. Вървя толкова бързо, колкото мога — изпъшка тя. — Престани да натискаш това нещо в тила ми.

После продължи:

— Въпросът е, защо си убила Хейуърд? Срещнал се е с теб на игрището за голф, нали? Обзалагам се, че е трябвало да му предадеш бижутата. Права ли съм?

— Да, права си.

В гласа на Бара се долавяше чувство на гняв и поражение.

Малко след това дърветата изведнъж се разредиха и те стигнаха до блатиста местност. Елвира усети калта под краката си. Право пред тях имаше езерце, цялото покрито с тинеста вода и растителност. Сигурно се приближаваме до територията на „Пебъл Бийч клъб“, помисли си. Какво ли възнамерява да прави сега?

— Обзалагам се, че той ти е дал комбинацията за сейфа на Надин, след което се е канел да поиска парите от застраховката, за да плати на Елиз — упорстваше Елвира.

— Точно така — отвърна Бара. — Сега можеш да млъкнеш.

Елвира се обърна.

— Въпросът е, защо си го убила? Заради думите на Елиз, че е скъперник и че така или иначе Надин ще остане без пукната пара, ако се разведе с него? Може би си решила, че ще е по-добре да си запазиш това? — Посочи пликчето с бижута в ръцете на Бара.

— Отново си права, Елвира. — Този път Бара Сноу насочи пистолета към сърцето й. — А когато им кажа, че съм те видяла да притичваш покрай вилата ми след някакъв мъж, който е приличал на един от кедитата в „Пебъл Бийч клъб“, ще започнат да търсят убиеца тук, а не на минералните бани. А аз ще се върна навреме за масажа на лицето си. Докато те открият — ако въобще те открият, защото това езерце е дълбоко, а калта те всмуква надолу като подвижен пясък, — ще бъда далеч от това място. Сега вземи тези фалшиви скъпоценности във влажните си малки ръце. Искам да се отърва едновременно и от тях, и от теб.

Елвира се подчини, а Бара отстъпи назад и отново насочи пистолета към сърцето й.

Докато тичаше към вилата на Бара, Скот нареди да изпратят патрулни коли към двата края на гората и полицаите да започнат да търсят Бара и Елвира.

— Може да са навсякъде — рече рязко. — Уолт, ще се разделим, докато не дойде помощ. Мин, вие с барона и Уили не се намесвайте.