Мери Кларк - Играчът на лотария

Пренебрегвайки нареждането на шерифа, Уили се насочи към гората, като викаше Елвира. Онази жена е убийца, повтаряше си той, а вероятно вече е и много отчаяна. Ако е разбрала, че Елвира я следи, по-добре ще е да знае, че има и други хора наоколо и още едно убийство няма да й се размине.

Уили си даде сметка, че шерифът и заместникът му бяха тръгнали в различна посока от тази, в която интуицията му подсказваше да поеме. Вероятно ще е по-добре да се насоча към океана, помисли си Уили, обезпокоен, че интуицията му можеше и да не се окаже вярна. Възможно беше Бара Сноу да се опита да отведе Елвира до брега.

Тогава я забеляза — чантата на Елвира. Беше сигурен, че я е изпуснала нарочно. После успя да види къде тревата беше малко смачкана. Да, това беше вярната посока.

Хвърли се напред и стигна до поляната навреме, за да стане свидетел на онова, което ставаше там, но не и за да спре Бара Сноу.

Когато Бара дръпна спусъка, Елвира отскочи, после усети остра болка някъде до брошката си слънце. Докато политаше назад към водата, тя си мислеше: Господи, застреляха ме.

Уили се хвърли през калта и улови ръката на Бара точно когато насочваше пистолета към мястото, където Елвира започваше да потъва. Изстрелът прогърмя във въздуха, когато измъкна пистолета от ръката й. Той го хвърли във водата, събори я на земята и се спусна към Елвира.

— Тук съм, скъпа — повтаряше, докато повдигаше главата на Елвира. — Тук съм.

Елвира усети болка в рамото си. Брошката, помисли си тя. Куршумът се е ударил в брошката слънце. Беше я спасило отскачането й, но и късметът! Движението й бе заблудило куршума на Бара, така че той само беше одраскал брошката. Усети пронизващата болка, но отново с изненада си помисли: Добре съм! Знам, че съм добре. И бижутата все още са у мен.

Успя да не припадне, за да изпита удовлетворението да види как Скот пристига тичешком на полянката тъкмо навреме, за да задържи Бара, която отчаяно се мъчеше да се измъкне от тресавището.

— Мисля, че събитието изисква да нарушим основното правило на Сайпръс Пойнт Спа — обяви Хелмут, докато една камериерка влизаше след него във вила „Тренкуилити“ с поднос с шампанско и чаши.

Ръката на Елвира беше превързана през рамото й. Настанена удобно на един диван в дневната, тя се усмихваше мило на Мин, Скот, Надин и Боби. Уили, все още пребледнял от тревогата, че се беше измъкнала на косъм, се суетеше около нея като квачка.

— Мисля, че ти трябва почивка, скъпа — измърмори той за петнадесети път през последните пет часа.

— Добре съм — отвърна Елвира — и ще бъда вечно благодарна, че реших да си сложа брошката „за всеки случай“. Бог ми е свидетел, не съм си и помисляла, че този „всеки случай“ ще означава да стрелят по мен. Брошката е доста пострадала, но записът е невредим. Хванала съм Бара Сноу натясно. — Усмихна се при тази мисъл.

Скот Алшорн поклати глава. Отново се улови, че отправя благодарствена молитва, задето Елвира Миън живееше толкова далеч. Тя привличаше бедите, това беше безспорно.

И все пак неохотно си призна, че планът на Елвира да пуснат слуха за отпечатъците от стъпки на мястото на престъплението, както и за фалшивите бижута наистина бе свършил работа. Ако не се беше съгласил да го направят, Надин Хейуърд все още щеше да е в затвора и да поддържа версията, че е убила съпруга си, само за да спаси сина си. А Бара Сноу щеше да си стегне багажа и да си замине за вкъщи, оставяйки зад гърба си един труп и отнасяйки със себе си откраднати бижута за четири милиона долара.

Прие чашата шампанско, когато му я предложиха, и щом Хелмут вдигна тост за Елвира, Скот с радост се присъедини и отдаде дължимото на смелостта й. И все пак с оглед на бъдещето той реши, че е време да си каже думата.

— Елвира, скъпа моя приятелко, отново отърва кожата. Но бихте помолил да отбележиш, че ако не те следеше полицайка…

— Която ти изпрати по петите ми — прекъсна го Елвира. — Това беше много умно от твоя страна, Скот.

— Благодаря. Бих искал да изтъкна все пак, че днес едва не загуби живота си само защото не поиска помощ, когато тръгна да следиш Бара Сноу.

Опитът на Елвира да изглежда огорчена не беше убедителен.

— Ще бъда искрена — каза тя. — По-скоро допусках, че Елиз ще се окаже убийцата. Изглеждаше ми по-логично. И да ви призная, наистина имаше едновременно любов и омраза между тях двамата с Котър Хейуърд.

— Като се замисля сега, така е — тихо се обади Надин. — Очевидно едно от нещата в мене, които са привлекли Котър, е, че не играя голф. Струва ми се, че с Елиз непрекъснато се караха заради игрите си. Но след четири години явно му бях дотегнала и онзи тип връзка започваше да му липсва.