Мери Кларк: Играчът на лотария

Елвира Миън направи своя дебют — ако може да се нарече така — като героиня в романа ми „Не плачи, любима“ 1 1 „Не плачи, любима“, 1993, ИК „Силует-33“. — Бел.пр. . Тя е чистачка в края на петдесетте си години и заедно със съпруга си, водопроводчика Уили, спечелва четиридесет милиона долара от нюйоркската държавна лотария. Елвира моментално решава да задоволи отдавнашната си мечта да отиде в Сайпръс Пойнт Спа и да се смеси със знаменитостите там.

За неин лош късмет тя се оказва твърде умна, изпречва се на пътя на един убиец и става негова жертва. В първоначалните варианти на „Не плачи, любима“ бедната Елвира не доживяваше до последната страница.

Тогава дъщеря ми Керъл Хигинс Кларк прочете ръкописа и запротестира:

— Не можеш да го направиш. Елвира е толкова забавна. Освен това не си ли премахнала достатъчно хора в тази книга?

— Тя трябва да умре — възразих твърдо.

Но Керъл толкова настояваше, че накрая върнах Елвира към живот.

Наистина се радвам, че го направих. За мен тя и Уили са като близки приятели. Те са единствените ми герои, които минават от един мой роман в друг, и сега се надявам, като четете за техните приключения, да изпитате такова удоволствие, каквото изпитвах аз, докато пишех за тях.

Благодаря ти, Керъл.

Ако през онази юлска вечер Елвира знаеше какво я чака в хубавия й нов апартамент в Сентръл парк Саут, никога не би слязла от самолета. Докато металната птица обаче кръжеше над летището, обичайната й силно чувствителна интуиция не й подсказа с нищо, че я очакваше злокобно приключение.

Въпреки че с Уили бяха обхванати от мания за пътуване, след като бяха спечелили четиридесет милиона долара от лотарията, и до този момент бяха предприели немалко вълнуващи пътешествия, Елвира винаги се радваше да се завърне в Ню Йорк. Разкриващата се от самолета гледка стопляше сърцето й: силуетите на небостъргачите се очертаваха на фона на облаците, а светлинките по мостовете блещукаха в Ийст Ривър.

Уили я потупа по ръката и Елвира се обърна към него с любяща усмивка. Помисли си, че той изглеждаше страхотно в новото си синьо ленено сако, което имаше цвета на очите му. С тези свои очи и буйната си бяла коса Уили досущ приличаше на Тип О’Нийл 2 2 Томас О’Нийл — американски политик, говорител на Камарата на представителите от 1977 г. до 1987 г. — Бел.пр. , в това нямаше съмнение.

Елвира приглади червеникавокестенявата си коса, наскоро боядисана и фризирана от Дейл в Лондон. Дейл се бе изненадал да чуе, че тя наближава шестдесетте.

— Шегувате се — беше възкликнал той. Тя знаеше, че подобни комплименти обикновено са напълно кухи, но въпреки това приятно галеха ухото й.

Да, мислеше си Елвира, докато гледаше към града долу, животът се бе оказал щедър към нея и Уили. Освен че им беше дало възможността да пътуват по света и да си позволят всичко, за което човек би могъл да мечтае, новопридобитото им богатство също така бе отворило пред тях нови врати и неочаквани възможности, като например сътрудничеството й в един от най-големите вестници в града — „Ню Йорк Глоуб“. Всичко започна, когато репортер на „Глоуб“ разговаря с нея и с Уили във връзка с печалбата им от лотарията. Елвира му бе признала отдавнашната си мечта да посети елегантния курорт Сайпръс Пойнт Спа и че очаква с нетърпение не само да я осъществи, но и да има възможността да попадне сред всички онези знаменитости, за които толкова обичаше да чете.

Репортерът очевидно бе забелязал в Елвира някаква своеобразна дарба да надушва новината, както и упоритостта да я преследва докрай, така че я убеди да му сътрудничи във вестника. Помоли я да си отваря очите и ушите и да помисли върху идеята да напише статия за преживяванията си в елегантния курорт на минералните бани. А за да я улесни в процеса на събиране на новини и впечатления, той й даде нещо като брошка във формата на слънце, в която всъщност беше вграден миниатюрен касетофон. Така щеше да може да записва впечатленията си, докато още са свежи, както и да запечата на лента частици от разговорите на хората, с които гореше от нетърпение да се срещне.