Мери Кларк: Играчът на лотария

Основните им показания бяха взети от първите две ченгета. В три сутринта вратата на спалнята се отвори.

— Не гледай, скъпа — предупреди я Уили.

Но Елвира не можеше да отмести поглед от носилката на колелца, която двама санитари със сериозни лица изкараха оттам. Поне тялото на Фиона Уинтърс беше покрито. Нека Бог й даде покой, помоли се Елвира, като си представи отново разрошената руса коса и нацупените устни. Тя определено не беше приятна личност, помисли си Елвира, но все пак не заслужаваше да бъде убита.

Срещу тях седна дългокрак мъж на около четиридесет, който се представи като детектив Руни.

— Чел съм статиите ви в „Глоуб“, мисис Миън — обърна се той към Елвира, — и много ми харесват.

Уили се усмихна доволно, но Елвира не се остави да бъде залъгана. Знаеше, че детектив Руни я ласкае, за да я накара да му се довери. Мозъкът й трескаво работеше, опитвайки се да открие начин да спаси Браян. Автоматично се пресегна и включи касетофона в брошката си слънце. Искаше да има възможността отново да изслуша всичко казано по-късно.

Детектив Руни погледна бележките си.

— Според показанията ви току-що сте се завърнали от задгранична ваканция и сте пристигнали тук около десет часа вечерта. Открили сте жертвата, Фиона Уинтърс, малко след това. Познавате мис Уинтърс, защото тя е изпълнявала главната роля в пиесата на племенника ви Браян Маккормак.

Елвира кимна. Забеляза, че Уили се готвеше да заговори, и сложи предупредително длан на ръката му.

— Точно така.

— Доколкото разбирам, срещали сте се с мис Уинтърс само веднъж — допълни детектив Руни. — Как смятате, че се е озовала в гардероба ви?

— Нямам представа — отвърна Елвира.

— Кой има ключ за този апартамент?

Устните на Уили отново се свиха. Този път Елвира го ощипа по ръката.

— Ключове за този апартамент — промърмори замислено тя. — Нека си припомня. В службата за почистване „Раз-два-три“ имат ключ. Е, всъщност нямат ключ. Взимат го от портиера и пак там го оставят, когато си тръгват. Моята приятелка Мод има ключ. Тя пристигна за Деня на майката, за да отиде със сина си и жена му в Рейдио Сити. Те обаче имат котка, а тя е алергична към котките, така че спа на нашия диван. После сестрата на Уили — сестра Корделия — има ключ. И…

— А племенникът ви Браян Маккормак има ли ключ, мисис Миън? — прекъсна я детектив Руни.

Елвира прехапа устната си.

— Да, и Браян има ключ.

Този път детектив Руни леко повиши глас.

— Според портиера, Браян често е използвал този апартамент по време на отсъствието ви. Между другото, макар че не можем да бъдем напълно точни преди аутопсията, съдебният медик определи времето на настъпване на смъртта между единадесет часа сутринта и три следобед вчера. — Гласът на детектив Руни прозвуча замислено. — Ще е интересно да разберем къде е бил Браян в този интервал от време.

Казаха им, че преди да могат да използват апартамента, следствената група ще трябва да провери за отпечатъци и да мине с прахосмукачката за някакви следи.

— Апартаментът във вида, в който го намерихте, ли е? — попита детектив Руни.

— Освен… — започна Уили.

— Освен че си направихме чай — прекъсна го Елвира. Винаги мога да им съобщя за чашите и за шампанското, но няма защо да избързвам, помисли си тя. Този детектив ще открие, че Браян е бил луд по Фиона Уинтърс, и ще реши, че е престъпление от страст. После ще нагласи всичко така, че да съвпадне с версията му.

Детектив Руни затвори бележника си.

— Разбрах, че управата на сградата разполага със свободен мебелиран апартамент, който ще можете да използвате за тази нощ — каза той.

Петнадесет минути по-късно Елвира беше в леглото, доволна, че най-сетне е могла да се свие до вече задрямалия Уили. Колкото и да се чувстваше изморена, трудно й бе да се отпусне в чуждото легло, а освен това умът й премисляше случилото се тази вечер. Знаеше, че всичко това можеше да се окаже доста лошо за Браян. Но знаеше също така, че трябваше да има някакво обяснение. Браян не би си позволил да извади онази стодоларова бутилка шампанско, а определено не би убил и Фиона Уинтърс. Но как тогава се беше озовала в гардероба им?

Независимо че си бяха легнали толкова късно, Елвира и Уили станаха на следващата сутрин в седем. Когато шокът от откриването на трупа в гардероба постепенно се поуталожи, те започнаха да се тревожат.

— Няма смисъл да се тормозим за Браян — каза Елвира със смелост, каквато всъщност не усещаше в себе си. — Сигурна съм, че след като разговаряме с него, всичко ще се изясни. Да видим дали можем да се върнем в апартамента си.