Мери Кларк - Играчът на лотария

— Дори да го бях носила девет месеца в себе си, не бих могла да го обичам повече.

Когато заминаваха за Англия през юни, Браян завършваше първия вариант на новата си пиеса и с радост прие предложения му ключ за апартамента в Сентръл парк Саут.

— Много по-лесно ще ми е да пиша там, отколкото в моята квартира — бе отбелязал с благодарност. Живееше в сграда без асансьор в Ийст Вилидж в съседство с многолюдни шумни семейства.

Елвира влезе в кухнята. Вдигна вежди. На сребърен поднос имаше бутилка шампанско в съд за изстудяване, сега наполовина пълен с вода, и две празни чаши. Шампанското им беше подарено от агента по недвижими имоти, осъществил продажбата на апартамента. Той няколко пъти беше повторил, че това шампанско струва сто долара бутилката и точно тази марка предпочита да пие самата английска кралица.

Уили имаше обезпокоен вид.

— Това е ужасно скъпо нещо, нали? Не е възможно Браян да се е обслужил сам, без да попита. Нещо странно има тук.

Елвира отвори уста да го успокой, после я затвори. Уили беше прав. Наистина имаше нещо странно и интуицията й подсказа, че ги очакват неприятности.

На вратата се позвъни. Портиерът се извини и внесе багажа им.

— Съжалявам, че толкова се забавих, мистър Миън. Откакто започна ремонтът, много от живеещите тук използват служебния асансьор, така че персоналът трябва да чака на опашка за него. — По молба на Уили той отнесе багажа в спалнята, после си тръгна усмихнат и ръката му се сви около петдоларовата банкнота.

Уили и Елвира седнаха да пият чай в кухнята. Уили продължаваше да гледа втренчено бутилката шампанско.

— Ще се обадя на Браян — каза той.

— Сигурно още е в театъра — отвърна Елвира, затвори очи, концентрира се и измърмори телефона на билетната каса.

Уили набра, почака известно време и затвори.

— Включен е телефонен секретар — отбеляза с равен глас. — Пиесата на Браян е свалена. Уведомяват интересуващите се как да си получат парите за билетите обратно.

— Горкото момче — натъжи се Елвира. — Пробвай в апартамента му.

— Отново телефонен секретар — осведоми я Уили след миг. — Ще му оставя съобщение.

Внезапно Елвира осъзна колко е уморена. Докато прибираше чаените чаши, тя си напомни — беше пет сутринта английско време и нямаше нищо чудно в това, че всички кости я боляха. Остави чашите в миялната машина, поколеба се, после изплакна неизползваните чаши за шампанско и също ги пъхна там. Нейната приятелка баронеса Мин фон Шрайбер — собственичката на Сайпръс Пойнт Спа, където Елвира беше отишла да си почине, след като бе спечелила от лотарията — й беше казала, че скъпите вина никога не бива да бъдат оставяни прави. Изтърка енергично с влажна гъба неотворената бутилка, сребърния поднос и съда за изстудяване и ги прибра. Загаси лампите след себе си и отиде в спалнята.

Уили беше започнал да разопакова багажа. Елвира харесваше спалнята. Обзаведена като за ерген, какъвто беше брокерът, в нея имаше огромно легло, трикрила тоалетка, удобни кресла и нощни шкафчета, достатъчно големи, за да се сложат върху тях едновременно няколко книги, очила за четене и обезболяваща помада за скованите от ревматизъм колене на Елвира. Обстановката обаче я убеди, че прехваленият дизайнер по интериори трябва да е бил закърмен с белина. Бяла покривка на леглото. Бели завеси. Бял килим.

Портиерът беше оставил куфара с дрехите на Елвира върху леглото. Тя го отключи и започна да изважда костюмите и роклите. Баронеса фон Шрайбер все я умоляваше да не ходи да пазарува сама.

— Елвира — мърмореше Мин, — ти си истинска жертва на продавачките, на които им е наредено да се възползват от грешките на купувачите. Усещат приближаването ти още докато си в асансьора. Идвам в Ню Йорк достатъчно често. Ти посещаваш минералните бани няколко пъти годишно. Изчакай да сме заедно; ще пазарувам с теб.

Елвира се запита дали Мин би одобрила костюма на оранжеви и розови карета, който продавачката в „Хародз“ толкова хвалеше. Като го гледаше сега, беше сигурна, че Мин няма да го хареса.

С пълни с дрехи ръце отвори вратата на гардероба, погледна надолу и изпищя. На тапицирания под между редиците направени по поръчка обувки на Елвира — четиридесет и втори номер с допълнителна ширина — лежеше тялото на стройна млада жена. Зелените й очи гледаха изцъклено нагоре, къдравата руса коса беше разпиляна около лицето, езикът й леко се подаваше от устата, а липсващият шнур на пердето стягаше врата й.