Мери Кларк: Играчът на лотария

Облякоха се набързо и излязоха. При асансьора отново се срещнаха с Карлтън Ръмзън. Розовото му лице беше пребледняло. Тъмните торбички под очите му го състаряваха поне с десет години. Елвира автоматично се пресегна и включи микрофона в брошката си.

— Мистър Ръмзън — обади се тя, — чухте ли ужасната новина за убийството в апартамента ни?

Ръмзън натисна с всичка сила бутона на асансьора.

— Всъщност да. Позвъниха ни приятели, които също живеят тук. Ужасно за младата дама, много неприятно и за вас.

Асансьорът пристигна. След като влязоха, Ръмзън каза:

— Мисис Миън, жена ми ми напомни за пиесата на племенника ви. Утре сутринта заминаваме за Мексико. Много бих искал да я прочета днес, ако е възможно.

Елвира зяпна.

— О, много мило от страна на жена ви, че ви е напомнила за това. Ще се погрижим да ви я изпратим.

Когато с Уили слязоха на своя етаж, тя измърмори:

— Това може да се окаже големият пробив на Браян. При положение че… — започна и спря по средата на изречението.

Един полицай пазеше входа към апартамента им. Вътре всички повърхности бяха зацапани, тъй като следствената група беше слагала прах, за да търси отпечатъци. А срещу детектив Руни седеше Браян с объркан и отчаян вид.

— Лельо Елвира, съжалявам. Представям си колко ужасно се чувстваш.

На Елвира й се стори, че вижда пред себе си десетгодишно дете. Тениската и спортният му панталон с цвят каки бяха измачкани; дори да се беше облякъл в горяща сграда, не би могъл да изглежда по-раздърпан.

Елвира приглади назад пясъчнорусата коса, която падаше по челото на Браян, а Уили го хвана за ръката.

— Добре ли си? — попита той.

Браян успя да се усмихне объркано.

— Мисля, че да.

Детектив Руни ги прекъсна.

— Браян току-що пристигна и тъкмо се готвех да го информирам, че е заподозрян за убийството на Фиона Уинтърс и има право на адвокат.

— Шегувате ли се? — попита Браян невярващо.

— Уверявам ви, че не се шегувам. — Детектив Руни извади един лист от джобчето на сакото си. Прочете на Браян правата му, после му подаде документа. — Моля ви, кажете дали разбирате всичко тук.

Руни погледна към Елвира и Уили.

— Нашите хора приключиха. Сега можете да останете в апартамента. Ще взема показанията на Браян в управлението.

— Браян, недей да казваш нито дума, докато не ти намерим адвокат — заповяда му Уили.

Браян поклати глава.

— Чичо Уили, нямам какво да крия. Не ми е необходим адвокат.

Елвира целуна Браян.

— Върни се право тук, след като свършите — посъветва го тя.

Бъркотията в апартамента й даде възможност да върши нещо. Връчи на Уили дълъг списък за пазаруване и го предупреди да използва служебния асансьор, за да избегне репортерите.

Докато почистваше с прахосмукачката, търкаше, бършеше и обираше праха, Елвира с нарастващ ужас осъзна, че ченгетата не четяха някому правата, ако нямаха достатъчно добра причина да подозират, че е виновен.

Най-трудната част от работата й бе да почисти гардероба. Като че ли отново виждаше широко отворените очи на Фиона Уинтърс да я гледат.

Тази мисъл я наведе на друга: очевидно горкото момиче не беше убито, докато е седяло в гардероба, но тогава къде е било, когато са го удушили?

Елвира изпусна дръжката на прахосмукачката. Спомни си за онези отпечатъци по масичката за коктейли. Ако Фиона Уинтърс е седяла на дивана може би леко приведена напред, а убиецът й се е приближил към нея откъм гърба, плъзнал е шнура на пердето около врата й и я е дръпнал, ръката й не би ли отскочила по този начин?

— Боже милостиви — прошепна Елвира, — обзалагам се, че унищожих доказателство.

Телефонът иззвъня точно когато прикрепяше брошката слънце към ревера си. Беше баронеса Мин фон Шрайбер, която се обаждаше от Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл Бийч, Калифорния. Мин току-що беше чула новината.

— Какво, за бога, е търсило това ужасно момиче в апартамента, за да бъде убито в гардероба ти?

— Повярвай ми, Мин — отвърна Елвира, — не знам какво е търсила тук. Срещала съм я само веднъж, на премиерата на Браяновата пиеса. В момента ченгетата разпитват Браян. Разтревожена съм до смърт. Те мислят, че той я е убил.

— Грешиш, Елвира — възрази Мин. — Срещала си Фиона и преди това — тук, на минералните бани.

— Никога — отрече твърдо Елвира. — Тя така играе по нервите на хората, че не бих могла да я забравя.

Последва пауза.

— Нека помисля — каза Мин. — Права си. Дойде тук, когато теб те нямаше, с един мъж и прекараха целия уикенд в къщичката си. Дори искаха да им сервират храната там. Сега си спомням. Беше с онзи важен продуцент, когото тя се опитваше да върже. Карлтън Ръмзън. Помниш го, Елвира. Запозна се с него, когато той дойде в курорта сам.