Мери Кларк - Играчът на лотария

Елвира отиде в дневната и излезе на терасата. Уили така се изнервя, когато стъпя тук, помисли си тя, и това си е наистина лудост. Трябва да внимавам само да не се облегна на парапета.

Влажността беше почти стигнала върховата си точка. Нито едно листенце в парка не помръдваше. Въпреки това Елвира пое въздух с удоволствие. Как може човек, който е роден в Ню Йорк, да остане толкова дълго далеч от него? — зачуди се тя.

Уили донесе вестниците и продуктите. Едно от заглавията гласеше: „УБИЙСТВО В СЕНТРЪЛ ПАРК САУТ“; друго — „КЪСМЕТЛИИ НА ЛОТАРИЯТА ОТКРИВАТ ТРУП“.

Елвира внимателно прочете потресаващите разкази.

— Нито съм викала, нито съм припадала — отбеляза насмешливо. — Откъде им е хрумнала тази мисъл?

— Според „Поуст“ тъкмо си закачала зашеметяващите си нови тоалети, закупени в Лондон — каза й Уили.

— Зашеметяващи нови тоалети! Единственото скъпо нещо, което си купих, е костюмът на оранжеви и розови карета, а знам, че Мин ще ме принуди да се отърва от него.

Имаше статии за живота на Фиона Уинтърс: скъсването с високопоставеното й семейство, когато се посветила на актьорската професия. Неравната й кариера. (Беше спечелила наградата „Тони“, но с нея е било толкова трудно да се работи, че това я лишило от не една примамлива роля.) Скарването й с драматурга Браян Маккормак, когато приела роля във филм и внезапно се отказала да играе в пиесата му „Падащи мостове“, поради което тя трябвало да бъде свалена от програмата.

— Мотив — отбеляза мрачно Елвира. — До утре ще обявят в медиите, че е подведен под отговорност, и Браян ще бъде признат за виновен.

В 12:30 на обяд Браян се върна. Елвира хвърли поглед на пепелявото му лице и му нареди да седне.

— Ще сложа чай и ще ти направя хамбургер — предложи тя. — Изглеждаш така, сякаш ще припаднеш.

— Мисля, че чаша уиски ще му помогне много повече от чая — отбеляза Уили.

Браян се усмихна уморено.

— Струва ми се, че си прав, чичо Уили. — Докато ядяха хамбургери и пържени картофи, Браян им разказа какво беше станало. — Кълна се, мислех, че няма да ме пуснат да си тръгна. Както изглежда, те смятат, че аз съм я убил.

— Имаш ли нещо против да включа касетофона си? — попита Елвира. Попипа брошката слънце и включи микрофона. — Сега ни разправи точно какво им каза.

Браян се намръщи.

— Главно за личните ми отношения с Фиона. Беше ми дошло до гуша от гадното й отношение и започвах да се влюбвам в Еми. Казах им, че когато Фиона заряза пиесата, това беше последната капка.

— Но как се е озовала в гардероба? — попита Елвира. — Ти трябва да си я пуснал в апартамента.

— Така е. Работех доста тук. Знаех, че ще се върнете вчера, така че събрах нещата си предния ден. После вчера сутринта Фиона ми се обади, каза ми, че се е върнала в Ню Йорк и веднага ще дойде да ме види. Случайно бях забравил бележките към последния вариант на новата си пиеса тук заедно с втория екземпляр. Посъветвах я да не си губи времето, после тръгнах насам, за да си взема бележките, след което възнамерявах да работя на машината цял ден, без да отварям вратата. Когато пристигнах, заварих я да чака долу във фоайето и предпочетох да я оставя да се качи тук, отколкото да правим сцени.

— Какво искаше? — попитаха Елвира и Уили в един глас.

— Нищо особено. Само главната роля в „Нощи в Небраска“.

— След като беше изоставила предишната пиеса?

— Изнесе ми представлението на живота си. Молеше ме да й простя. Вайкаше се, че била глупачка да зареже „Падащи мостове“. Ролята й във филма приключила на пода в монтажното, а лошата слава, която й донесло напускането на пиесата, й причинила болка. Искаше да знае дали вече съм завършил „Нощи в Небраска“. Е, и аз съм човек. Изфуках й се. Казах й, че може да мине известно време, докато намеря подходящ продуцент, но когато това стане, пиесата ще бъде абсолютен хит.

— Тя чела ли я е? — попита Елвира.

Браян се втренчи в листенцата чай в чашата си.

— Не са най-добро качество — отбеляза той. — Знаеше сюжета, както и че има фантастична главна женска роля.

— Сигурно не си й я обещал? — възкликна Елвира.

Браян поклати глава.

— Лельо Елвира, знам, че ме правеше на глупак, но не вярвам да ме е смятала за чак толкова тъп. Помоли ме да сключим сделка. Твърдеше, че имала връзка с един от най-големите продуценти на Бродуей. Ако можела да му занесе пиесата и той я приемел, тя искаше да играе Даян — искам да кажа Бет.

— И коя е тя? — попита Уили.

— Главната героиня. Промених името й снощи в последния вариант. Казах на Фиона, че сигурно се шегува, но ако успее да го направи, възможно е да размисля. После взех бележките си и се опитах да я изведа оттук. Тя обаче отказа да си тръгне, като настояваше, че имала прослушване в „Линкълн сентър“ рано следобед и тъй като било наблизо, искала да остане тук, докато дойде времето. Накрая реших, че вероятно няма нищо лошо в това да я оставя в апартамента и да вървя да си върша работата. За последен път я видях по обед и тя седеше на онзи диван.