Мери Кларк: Играчът на лотария

Карлтън Ръмзън се върна в апартамента си. По челото му се стичаха струйки пот. Елвира Миън не беше глупава, каза си той. Онази забележка за шампанското не беше случайна. Колко ли подозираше?

Виктория стоеше на терасата и ръцете й леко докосваха парапета. Отиде неохотно при нея.

— За бога, не прочете ли всички онези бележки из апартамента? — запита той. — Едно бутване, и този парапет ще рухне.

Виктория беше облечена с бял спортен панталон и бял плетен пуловер. Ръмзън си помисли кисело каква гнусна наглост беше онова, което един моден коментатор веднъж бе написал: светлорусата красавица Виктория Ръмзън трябва винаги да се облича в бяло. Виктория бе приела съвета му присърце. Само сметките й от химическото чистене биха разорили повечето мъже.

Обърна се спокойно към него.

— Забелязала съм, че винаги се държиш гадно с мен, когато си разтревожен. Случайно знаеше ли, че Фиона Уинтърс ще бъде в сградата? А може би е пристигнала тук по твоя покана?

— Вик, не съм се виждал с Фиона близо две години. Много лошо, ако не ми вярваш.

— Достатъчно е да не си се видял с нея вчера, скъпи. Чувам, че полицията задава куп въпроси. Непременно ще излезе наяве, че двамата сте били, както твърдят журналистите — новина. — Направи пауза. — Е, добре, предполагам, че ще се справиш с това с обичайната си самоувереност. Междувременно докъде стигна с пиесата на Браян Маккормак? Имам едно от прословутите си предчувствия за нея, нали разбираш?

Ръмзън прочисти гърлото си.

— Онази Елвира Миън ще предаде на Маккормак да ми изпрати екземпляр този следобед. След като я прочета, ще сляза долу да се срещна с него.

— Дай ми да я прочета и аз. Тогава може да дойда с теб. Много ми се иска да видя как се е обзавела тази чистачка. — Виктория Ръмзън мушна ръка под лакътя на съпруга си. — Горкичкият. Защо си толкова нервен?

Когато Браян влетя в апартамента, профучавайки покрай Елвира с пиесата си под мишница, той завари Еми да лежи на дивана на леля му, завита е леко одеяло. Елвира затвори вратата след него и го видя как коленичи до Еми и я прегърна.

— Отивам в другата стая. Оставям ви да си поговорите — обяви тя.

Уили беше в спалнята и вадеше дреха след дреха.

— Кое сако, скъпа? — Той вдигна две спортни сака.

Челото на Елвира се смръщи.

— Трябва да си хубав за тържеството по случай пенсионирането на Пит, но не бива да изглеждаш така, сякаш искаш да се изфукаш. Облечи синьото сако и бялата спортна риза.

— И все пак не ми се ще да те оставям сама довечера — недоволстваше Уили.

— Не можеш да изпуснеш празненството на Пит — отвърна твърдо Елвира. — Освен това, Уили, бих искала да ми позволиш да ти поръчам кола с шофьор.

— Скъпа, плащаме сума пари, за да държим колата си в тукашния гараж. Няма смисъл да ставаме прахосници.

— Добре тогава, ако си прекалено подпийнал, искам да ми обещаеш да не караш чак дотук. Иди в стария апартамент. Знаеш как успяваш да се подредиш, когато се събереш с момчетата.

Уили се усмихна смутено.

— Искаш да кажеш, че ако изпея „Дани, приятелю“ повече от два пъти, това трябва да ми послужи за сигнал.

— Точно така — отвърна твърдо Елвира.

— Скъпа, толкова съм скапан от пътуването и от случилото се снощи, че само ще пийна няколко бири с Пит и ще се прибера.

— Няма да е хубаво. Когато празнувахме печалбата от лотарията, Пит остана на тържеството ни, докато на магистралата не започна сутрешното задръстване. Сега трябва да поговорим с онези деца.

Браян и Еми седяха един до друг в дневната, хванати за ръце.

— Вече изяснихте ли си всичко? — запита Елвира.

— Не съвсем — отвърна Браян. — Очевидно Еми си е навлякла доста неприятности, като е отказала да отговаря на въпросите на Руни.

Елвира седна.

— Трябва да знам всичко, което те е питал.

Еми заразправя колебливо. Гласът й стана по-спокоен и самоувереността й се възвърна, когато каза:

— Браян, ще предявят обвинение срещу теб. Той се опитваше да изкопчи от мен неща, които ще ти навредят.

— Искаш да кажеш, че ме защитаваш. — Браян изглеждаше изненадан. — Няма нужда. Не съм направил нищо. Мислех си…

— Мислеше си, че Еми е в беда — обади се Елвира. Седна до Уили на дивана срещу тях. Даде си сметка, че Браян и Еми седяха точно пред онази страна на масичката за коктейли, където бе видяла размазаните отпечатъци от пръсти. Пердето се намираше леко вдясно. Човекът, който е седял на това място, е виждал прекрасно шнура за завесата. — Ще ви кажа нещо на двамата — обяви тя. — Всеки от вас си мисли, че другият може да има нещо общо със случилото се, но грешите. Просто искам да чуя какво знаете или какво си мислите, че знаете. Браян, има ли нещо, което премълча във връзка с вчерашната си среща с Фиона?