Мери Кларк - Играчът на лотария

— Абсолютно нищо — отвърна Браян.

— Добре. Еми, твой ред е.

Еми отиде до прозореца.

— Харесва ми тази гледка. — Обърна се към Елвира и Уили и им разказа за внезапното и неприятно появяване на Фиона в апартамента й. — Вчера, когато Фиона излезе от апартамента ми, за да се срещне с Браян, като че ли откачих. Той бе толкова омагьосан от нея преди, че просто не бих издържала, ако това се случеше отново. Фиона е, беше, от онези жени, на които им трябва само да щракнат с пръсти, и мъжът е техен. Толкова се боях да не би Браян отново да се върне при нея.

— Никога не бих… — възпротиви се Браян.

— Замълчи, Браян — нареди му Елвира.

— Дълго време седях на пейката в парка — продължи Еми. — Видях Браян да си тръгва. След като Фиона не излезе, започнах да си мисля, че Браян може да й е казал да почака. Накрая реших да си уредя сметките с нея. Влязох след една прислужница през служебния вход и се качих със служебния асансьор, защото не исках някой да разбере, че съм била тук. Позвъних на вратата и почаках, после пак позвъних, след това си тръгнах.

— Това ли е всичко? — попита Браян. — Защо си се страхувала да го кажеш на Руни?

— Защото, когато е чула за смъртта на Фиона, си е помислила, че може би причината да не й отвори е, че вече е била мъртва — убита от теб. — Елвира се приведе напред. — Еми, защо ме попита за Карлтън Ръмзън? Вчера си го видяла, нали?

— Когато вървях по коридора откъм служебния асансьор, той беше пред мен и се насочваше към другия. Стори ми се познат, но не се сетих кой е, докато не го видях отново преди малко.

Елвира се изправи.

— Мисля, че трябва да се обадим на мистър Ръмзън и да го помолим да слезе, а ми се струва, че трябва да звъннем и на Руни и да го помолим също да присъства. Преди това обаче, Браян, дай пиесата си на Уили. Той ще я занесе в апартамента на Ръмзънови. Да видим какво ще стане. Сега е почти пет часът. Уили, помоли мистър Ръмзън да ни се обади, когато е готов да ни върне пиесата.

Прозвуча звънецът на домофона. Уили вдигна слушалката.

— Руни е долу — каза той. — Теб търси, Браян.

В държането на детектива нямаше и следа от топлота, когато влезе в апартамента няколко минути по-късно.

— Браян — започна той без заобикалки, — трябва да те помоля да дойдеш в управлението за нов разпит. Вече ти прочетох правата. Напомням ти, че всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб.

— Той никъде няма да отиде — категорично заяви Елвира. — А преди да си тръгнете, детектив, имам да споделя с вас доста неща.

Беше станало почти седем вечерта, когато два часа по-късно Карлтън Ръмзън позвъни. Елвира и Уили бяха разказали на Руни за шампанското, чашите и отпечатъците по масичката за коктейли, както и че Еми бе видяла Карлтън Ръмзън, но Елвира можеше да се закълне, че нищо от това не направи особено впечатление на детектива. Той оставаше сляп за всичко, което не отговаряше на теорията му за Браян, помисли си тя.

Няколко минути по-късно Елвира се изненада, когато видя двамата Ръмзънови да влизат в апартамента. Виктория Ръмзън се усмихваше топло. След като я представиха на Браян, тя го улови за ръцете и каза:

— Вие наистина сте новият Нийл Саймън. Току-що прочетох пиесата ви. Поздравления.

Когато представиха детектив Руни, лицето на Карлтън Ръмзън стана пепеляво. Запъваше се, докато се обръщаше към Браян:

— Съжалявам, че ви прекъсвам точно сега. Ще бъда много кратък. Пиесата е прекрасна. Кандидатирам се за нея. Моля, предайте на агента си да се обади в офиса ми утре.

Виктория Ръмзън стоеше до вратата на терасата.

— Толкова умно сте постъпили, като не сте закрили тази гледка. Моят декоратор сложи щори, така че със същия успех прозорците ми биха могли да гледат и към някоя мизерна уличка.

Тази сутрин определено е пила хапчета за любезност, помисли си Елвира.

— Мисля, че ще е най-добре всички да седнем — предложи детектив Руни.

Ръмзънови се подчиниха неохотно.

— Мистър Ръмзън, познавахте ли Фиона Уинтърс? — попита Руни.

Елвира започна да си мисли, че е подценявала детектива. Изражението му стана напрегнато, когато се приведе напред.

— Мис Уинтърс участваше в някои от продукциите ми преди две-три години — отговори Ръмзън. Седеше на един от диваните до жена си. Елвира забеляза, че я погледна нервно.

— Не ме интересува станалото преди две-три години — прекъсна го Руни. — Интересува ме вчерашният ден. Видяхте ли я вчера?

— Не. — На Елвира гласът на Ръмзън й се стори напрегнат и отбранителен.