Мери Кларк - Играчът на лотария

Но Уили не можеше да влезе в духа на компанията. Нещо го тревожеше, мъчеше го, подсказваше му, че трябва да си върви у дома. Отпи от бирата, отхапа със свито сърце от сандвича с говеждо, поздрави Пит по случай пенсионирането му и после, без да дочака дори първото хорово изпълнение на „Дани, приятелю“, се измъкна и се качи в колата.

Когато стигна до апартамента, завари вратата леко открехната; червената лампичка вътре в него моментално засвети предупреждаващо.

— Елвира — извика нервно той. После видя два пръста, опрени на парапета на терасата. — О, господи! — изстена и се втурна през стаята, като викаше името на Елвира.

— Влез вътре, скъпа — замоли се той. — Върни се. Махни се оттам. — След това изведнъж осъзна какво ставаше. Другата жена се опитваше да бутне Елвира през парапета. Стъпи на терасата точно когато една част от парапета се откърти и полетя в тъмнината зад Елвира.

Уили направи втора стъпка към борещите се жени и изгуби съзнание.

Еми седеше в районното управление, като чакаше да напечатат показанията й. Сърцето й се беше свило от безпокойство за Браян. Знаеше, че детектив Руни вярваше на разказа на Карлтън Ръмзън: отишъл до апартамента на Елвира, помислил, че е празен, и си тръгнал. Очевидно Руни бе решил, че Браян е убил Фиона.

Защо не можеше да прозре, че Браян е нямал причина да я убива? — измъчваше се Еми. Браян й беше споменал, че Фиона му е направила услуга, като е изоставила пиесата. Така разбрал точно що за човек е тя. О, не биваше да се тревожа толкова, когато Фиона се появи в апартамента ми вчера, помисли си. Браян никога не би започнал наново връзката си с Фиона, Еми бе сигурна в това. Но когато се опита да убеди детектив Руни, той бе попитал:

— След като сте били толкова уверена, че Браян е приключил с Фиона, защо я проследихте до апартамента на леля му?

Еми разтърка челото си. Имаше такова главоболие! Струваше й се невероятно, че само преди няколко вечери Браян й беше дал да прочете новата си пиеса и беше поискал съвета й дали да промени името на главната героиня от Даян на Бет.

— Даян е доста силно име — беше допълнил. — Аз виждам героинята отначало като уязвима, дори мечтателна; едва с развитието на действието осъзнаваме колко силна е всъщност. Какво мислиш за това да я нарека Бет вместо Даян?

— Харесва ми — беше отговорила.

— Това е добре — беше се зарадвал Браян, — защото ти си прототипът й и искам името да ти харесва. Ще направя промяната в последния вариант.

Еми изведнъж застина и се втренчи напред, без повече да забелязва острата светлина в стаята, нито трескавата дейност и суматохата около себе си. Бет… Даян…

„Това е!“ — осъзна внезапно тя. Тази вечер Виктория Ръмзън ми каза, че аз би трябвало да играя ролята на Даян. Но в последния вариант, онзи, който би трябвало да е чела, името е променено. Така че очевидно е чела копието на ръкописа, което липсва от апартамента. Това означава, че е била там с Фиона. Разбира се, всичко съвпадаше! Вероятно способността на Виктория Ръмзън да не забелязва изневерите на съпруга си е била подложена на голямо изпитание, когато преди две години едва не го беше загубила заради Фиона Уинтърс!

Еми скочи и изхвърча от управлението. Трябваше незабавно да говори с Елвира. Чу един полицай да вика след нея, но не му отговори и спря едно такси.

Когато стигна до сградата, прелетя покрай пелтечещия портиер и се втурна към асансьора. Чу Уили да вика, докато тичаше по коридора. Вратата към апартамента беше отворена. Забеляза Уили да пристъпва на терасата и да се свлича. После забеляза силуетите на двете жени и осъзна какво ставаше.

С невероятна бързина Еми се озова на терасата. Елвира беше с лице към нея, наведена над празното пространство. Дясната й ръка се беше вкопчила в онази част от парапета, която все още си беше на мястото, но хватката й бързо отслабваше, защото Виктория Ръмзън удряше дланта й с юмруци.

Еми хвана ръцете на Виктория и ги изви зад гърба й. Виктория изрева от гняв и болка и викът й заглуши трясъка, когато и останалата част от парапета се откърти и полетя. Еми я бутна настрана и успя в последния момент да улови колана на Елвириния халат. Елвира се люшна към празното пространство. Домашните й чехли се плъзнаха надолу по терасата. Тялото й се олюля, когато надвисна тридесет и четири етажа над тротоара долу. Еми напрегна сили и я издърпа обратно, така че двете се стовариха върху свитото тяло на припадналия Уили.

Елвира и Уили спаха до обяд. Когато най-сетне се събудиха, Уили настоя Елвира да остане в леглото. Той отиде до кухнята и петнадесет минути по-късно се върна с кана портокалов сок, чайниче и препечена филийка. След втората чаша чай Елвира възвърна обичайния си оптимизъм.