Мери Кларк - Играчът на лотария

— Божичко, не беше ли страхотно, че детектив Руни връхлетя тук след Еми и хвана Виктория точно когато се готвеше да избяга? И знаеш ли какво мисля, Уили?

— Никога не знам какво мислиш, миличка — отвърна Уили с въздишка.

— Е, хващам се на бас за едно — че Карлтън Ръмзън въпреки всичко ще иска да стане продуцент на пиесата на Браян. Можеш да си сигурен — няма да пролее и сълзица за това, че Виктория ще отиде в затвора.

— Вероятно си права — съгласи се Уили. — Те двамата определено не приличаха на влюбени птички.

— И, Уили — заключи Елвира, — искам да си поговориш с Браян и да му кажеш, че най-добре ще е да се ожени за тази сладка Еми, преди някой друг да я е отмъкнал. — Усмихна се лъчезарно. — Имам идеалния сватбен подарък за тях — цяла планина от бели мебели.

През един августовски следобед, малко след като пристигнаха в своята взета под наем къща в село Денис в Кейп Код, Елвира Миън забеляза, че имаше нещо много странно в тяхната съседка — болезнено слаба млада жена някъде в края на двадесетте си години.

След като поразгледаха къщата, отбелязвайки със задоволство голямото кленово легло, окачените килимчета, веселата кухня и свежия, миришещ на море бриз, Елвира и Уили извадиха скъпите си нови дрехи от комплекта куфари марка „Вютън“. После Уили наля на двамата леденостудена бира, за да й се насладят на терасата пред къщата, която гледаше към залива на Кейп Код.

Уили, отпуснал пълното си тяло върху възглавничката на плетения ракитов стол, отбеляза, че залезът ще бъде страхотен, и благодари на Бога за малкото спокойствие. Откакто бяха спечелили четиридесетте милиона долара от нюйоркската държавна лотария, на Уили му се струваше, че Елвира се е превърнала в пътуващ гръмоотвод. Първо отиде в известния курорт Сайпръс Пойнт Спа в Калифорния и едва не бе убита. После бяха заминали на презокеанско пътешествие и — можете ли да си представите — мъжът, който седеше на тяхната маса в трапезарията, бе открит по-мъртъв от пън. И все пак натрупаната през годините мъдрост даваше на Уили увереност, че поне в Кейп Код щяха да намерят спокойствието, което той търсеше. Ако Елвира напишеше за „Ню Йорк Глоуб“ статия за тази ваканция, в нея трябваше да се разказва за времето и за риболова.

Докато той приказваше, Елвира седеше до градинската маса на няколко крачки от изтегнатото тяло на Уили. Щеше й се да не бе пропуснала да си сложи шапка срещу слънцето, фризьорът в „Сасун“ я беше предупредил да внимава слънцето да не огрява много косата й. „Сега има такъв хубав ръждив оттенък, мисис Миън. Нали не искаме да се появят онези грозни жълти кичури?“

По време на възстановяването си след опита да я убият на минералните извори Елвира беше възвърнала всичките килограми, за които бе платила три хиляди долара да ги смъкне, и отново носеше удобния размер някъде между 14-и и 16-и номер. Но Уили непрекъснато повтаряше, че когато обвие ръце около нея, усеща как държи в прегръдките си жена, а не някое от ония умрели от глад зомбита в модните списания, които Елвира толкова обичаше да разглежда.

След като четиридесет години бе слушала с обич забележките на Уили, Елвира свикна да ги чува с едното ухо и да ги пропуска през другото. Сега с поглед, отправен към успокояващата гледка на къщичките, накацали върху покрития с трева и пясък бряг, който служеше като преградна стена към морето, и после нататък, към блестящата синьо-зелена вода и каменистата крайбрежна ивица, тя бе изпълнена с тревожното усещане, че Уили можеше и да излезе прав. Колкото и красив да беше Кейп Код и макар отдавна да бе мечтала да го посети, можеше да не намери заслужаваща вниманието история за редактора си Чарли Евънс.

Преди две години Чарли беше изпратил репортер на „Ню Йорк Глоуб“ да интервюира Миънови за това как се чувства човек, спечелил четиридесет милиона долара. Какво възнамеряваха да правят с тях? Елвира беше чистачка. Уили — водопроводчик. Щяха ли да продължат да работят като такива?

Елвира беше казала недвусмислено на репортера, че не е толкова загубена и следващия път, когато пипне метла, това ще е, за да се облече като вещица за карнавала в „Найтс ъф Къламбъс“. После беше съставила списък на всички неща, които искаше да направи, а първото от тях бе да посети Сайпръс Пойнт Спа, където възнамеряваше да се сприятели със знаменитостите, за които бе чела през целия си живот.

Това беше накарало Чарли Евънс да я помоли да напише статия за „Глоуб“ за престоя си на минералните извори. Той й даде брошка слънце със скрит микрофон, така че да може да записва впечатленията си от хората, с които разговаря, и да си пуска записа, докато съчинява статията.