Мери Кларк - Играчът на лотария

На следващата сутрин, докато Елвира приготвяше закуска, Уили отиде с колата да донесе сутрешните вестници. Когато се върна, носеше и пликче с все още топли кифлички с боровинки.

— Поразпитах наоколо — каза той на доволната Елвира. — Всички твърдят, че най-хубавите кифлички в Кейп Код се продават в търговския дом зад пощата.

Ядоха на градинската маса на верандата. Докато отхапваше от втората си кифла с боровинки, Елвира оглеждаше хората, излезли да потичат сутринта по брега.

— Виж, ето я!

— Ето я коя !

— Синтия Латъм. Излезе поне преди час и половина. Обзалагам се, че умира от глад.

Когато Синтия изкачи стълбите откъм брега за верандата си, я посрещна усмихнатата Елвира, която я хвана под ръка.

— Аз правя най-хубавото кафе и прясно изстискан портокалов сок. Почакайте само да вкусите и кифличките с боровинки.

— Наистина не искам… — Синтия се опита да се отдръпне, но бе поведена през моравата.

Уили скочи да й донесе пейка.

— Как е китката ви? — попита той. — Елвира ужасно се притесняваше, задето сте я навехнали, когато е дошла да ви посети.

Синтия осъзна, че надигащото се в нея раздразнение отстъпва пред искрената топлота, която виждаше изписана по лицата на тази странна двойка. Уили — със закръглените си бузи, приятното изражение и гъстата грива бяла коса — й напомняше за Тип О’Нийл. Каза му го.

Уили се усмихна.

— Някакъв човек в хлебарницата току-що спомена същото. Единствената разлика е, че докато Тип беше говорител на камарата, аз бях спасител на клозетите. Пенсиониран водопроводчик съм.

Докато отпиваше от портокаловия сок и кафето и отхапваше от кифлата, Синтия слушаше първо с недоверие, а после с благоговение, докато Елвира й разказваше как спечелили от лотарията, как после отишли в Сайпръс Пойнт Спа и тя помогнала за залавянето на един убиец, как след това тръгнали с кораб за Аляска и там открила кой е умъртвил съседа им по маса.

Прие втора чаша кафе.

— Не е случайно, че ми разказахте всичко това, нали? — попита Синтия. — Вчера ме познахте, не съм ли права?

Изражението на Елвира стана сериозно.

— Да.

Синтия бутна пейката си назад.

— Бяхте много мили и мисля, че искате да ми помогнете, но най-добрият начин да го направите е, като ме оставите на мира. Има много неща, които трябва да свърша, но се налага да се справя с тях сама. Благодаря за закуската.

Елвира гледаше как слабата жена изминава разстоянието между двете вили.

— Слънцето малко я е хванало тази сутрин — отбеляза тя. — Много й отива. Като понапълнее, ще стане красиво момиче.

— Не е зле и ти да се попечеш на слънце — отбеляза Уили. — Нали я чу?

— О, забрави за това. Щом Чарли ми изпрати досието по случая, ще намеря начин да й помогна.

— Господи — простена Уили. — Трябваше да се досетя. Всичко започва отначало.

— Не знам как го прави Чарли — въздъхна одобрително Елвира час по-късно. Пликът с бърза поща току-що беше пристигнал. — Изглежда, е изпратил всяка думичка, която някога е била написана по случая. — Изцъка. — Виж тази снимка на Синтия от процеса. Била е само едно уплашено дете.

Елвира започна методично да сортира изрезките върху масата, после извади разграфения бележник и химикалката и се зае да си води бележки.

Уили се беше отпуснал в мекия стол, който бе избрал за себе си, вглъбен в спортната страница на „Кейп Код Таймс“.

— Направо съм готов да приема, че „Метс“ няма да станат шампиони — обади се тъжно той и поклати глава.

Вдигна поглед, като очакваше да бъде окуражен, но му стана ясно, че Елвира не го беше чула.

В един часа Уили отново излезе и този път се върна с една купа супа от омари. Докато обядваха, Елвира му разказа какво беше научила.

— Накратко ето фактите: майката на Синтия е била вдовица, когато се е омъжила за Стюарт Ричардс. По онова време Синтия била на осем години. Развели се четири години по-късно. Ричардс имал дете от първия си брак — дъщеря на име Лилиън. Тя била с десет години по-голяма от Синтия и живеела с майка си в Ню Йорк.

— А защо майката на Синтия се е развела с Ричардс? — попита Уили, докато похапваше от супата.

— Според онова, което Синтия твърди от свидетелската скамейка, Ричардс бил от мъжете, които вечно подценяват жените. Когато майка й се обличала да излязат, той я разплаквал с подигравките си за дрехите й — такива неща. Изглежда, я е докарал до нервна криза. Очевидно въпреки това винаги е обичал Синтия, защото я извеждал по случай рождения й ден, купувал й подаръци. После майката на Синтия умряла и Ричардс поканил младото момиче да го посети тук, в Кейп Код. Всъщност по това време тя не била чак толкова малка — тъкмо щяла да постъпи в дизайнерското училище в Род Айлънд. Майка й боледувала известно време и явно не й били останали много пари; признава, че възнамерявала да се откаже от училището и да поработи година-две. Твърди също, че Стюарт й казал: досега бил смятал да остави половината пари на дъщеря си Лилиън, а другата половина на Дартмаут Колидж. Но така се ядосал, задето в Дартмаут започнали да приемат жени за редовни студентки, че променил завещанието си. Осведомил я, че й оставя отредената за Дартмаут част от имуществото си — около десет милиона долара. Прокурорът накарал Синтия да признае, че Ричардс също така я предупредил — ще трябва да го почака да умре, за да ги получи; много съжалявал за колежа, но майка й би трябвало да се е погрижила за нейното образование.