Мери Кларк - Играчът на лотария

Мисълта за брошката накара Елвира подсъзнателно да се усмихне.

Както казваше Уили, в Сайпръс Пойнт бе нагазила в мътни води. Бе подушила какво става в действителност и едва не я убиха заради това. Но същевременно беше толкова вълнуващо и сега тя се оказа голяма приятелка с всички на минералните бани и можеше да гостува там всяка година. А благодарение на помощта й при разкриването на убийството на кораба миналата година имаха покана да отидат безплатно до Аляска по всяко време, когато пожелаят.

Кейп Код беше красив, но Елвира смътно подозираше, че Уили можеше да излезе прав — да се окаже, че това е една съвсем обикновена ваканция, в която няма добър материал за „Глоуб“.

Точно в този момент хвърли поглед към живия плет в десния край на градината и видя млада жена със сериозно изражение да стои до парапета на съседната веранда и да гледа към залива.

Имаше нещо в начина, по който ръцете й се бяха вкопчили в парапета: напрежение, помисли си Елвира. Направо ще се пръсне от напрежение. Имаше и нещо в начина, по който момичето обърна глава, погледна право в очите на Елвира и после се извърна. Тя дори не ме забеляза, реши Елвира. Разстоянието от 16–20 метра между тях не й попречи да си даде сметка, че от това същество се излъчваха болка и отчаяние.

Очевидно бе време да провери дали не може да помогне.

— Мисля, че ще ида да се представя на съседката ни — предупреди тя Уили. — Нещо я притеснява. — Слезе по стъпалата и се приближи до живия плет. — Здравейте — рече тя с най-дружелюбния си глас. — Видях ви да пристигате с колата. Тук сме от два часа, така че май сме от новодошлите. Аз съм Елвира Миън.

Момичето се обърна и Елвира веднага се изпълни със съчувствие. Имаше вид на болно — мъртвешки цвят на лицето и отпуснати, нетренирани мускули на ръцете и краката.

— Не искам да бъда груба, но дойдох тук, за да остана сама, а не за да си бъбря със съседите — промърмори тихо. — Извинете ме, моля ви.

Това вероятно щеше да е краят, мислеше си по-късно Елвира, но когато момичето се завъртя на токове, то се спъна в една табуретка и се стовари тромаво на верандата. Елвира се втурна да й помогне да се изправи, отказа да я остави да влезе в къщата си сама и чувствайки се отговорна за инцидента, постави торбичка с лед върху бързо подуващата се китка. Докато се увери, че китката е само навехната и приготви чаша чай, Елвира беше научила, че момичето се казва Синтия Роджърс и е учителка от Илинойс. Тази информация отекна като тътен в ушите на Елвира, защото, както каза на Уили, когато се върна в къщата час по-късно, десет минути й били напълно достатъчни, за да разпознае съседката им.

— Горкото дете може да се представя като Синтия Роджърс — сподели Елвира с Уили, — но истинското й име е Синтия Латъм. Преди дванадесет години бе призната за виновна за убийството на втория си баща. Той имаше много пари и бе известен. Историята се появи из всички вестници. Помня го, сякаш беше вчера.

— Ти помниш всичко, сякаш е било вчера — вметна Уили.

— Това е самата истина. А ти добре знаеш, че винаги чета за убийствата. Така или иначе престъплението бе извършено точно тук, в Кейп Код. Синтия се закле, че е невинна, и непрекъснато повтаряше: имала свидетел, който можел да докаже, че е била извън къщата по време на убийството, но съдебните заседатели не повярваха на разказа й. Чудя се защо се е върнала. Ще трябва да се обадя в „Глоуб“ и да накарам Чарли Евънс да ми изпрати материалите по случая. Вероятно току-що е освободена от затвора. Цветът на лицето й е направо сив. Може би… — Очите на Елвира добиха замислено изражение. — Може би е тук, защото наистина е невинна и продължава да търси онзи изчезнал свидетел, за да потвърди версията й!

За ужас на Уили Елвира отвори най-горното чекмедже на скрина, извади брошката слънце със скрития микрофон и започна да набира директния номер на редактора си в Ню Йорк.

Същата вечер Уили и Елвира вечеряха в „Ред Фезънт Ин“. Елвира беше облечена с пъстра рокля в бежово и синьо, която бе купила в „Бергдорф Гудмън“, но както отбеляза пред Уили, тя някак си не изглеждаше на нея много по-различно от шарената евтиния, която си беше взела в „Алигзандър“ 4 4 Магазини с евтини дрехи. — Бел.пр. точно преди да спечелят от лотарията.

— Заради закръглената ми фигура е — оплака се тя, докато мажеше с масло топлата кифла с боровинки. — Божичко, тези кифлички си ги бива. Уили, радвам се, че си купи това жълто ленено сако. Подчертава сините ти очи, а пък косата ти все още е доста хубава.