Мери Кларк - Играчът на лотария

Бебето изпи около стотина грама от шишето. Не е зле, помисли си Уанда. После се вслуша напрегнато. Дали гърдите на бебето не свиреха? О, надявам се да не е настинала, помисли си. Толкова е мъничка и ако нещо й се случи, това ще разбие сърцето на Вони…

Телевизорът беше повреден, така че Уанда включи радиото, за да чуе обедните новини. Най-главната новина все още беше изчезналото бебе на О’Браянови. Човекът, който твърдеше, че то се намирало при братовчед му, пак се беше обадил и му беше обещана награда от двадесет хиляди долара. Властите чакаха отново да позвъни и да се уговорят за предаването на парите, след което той щеше да отведе полицията в дома на братовчед си.

Ужасно, помисли си Уанда, докато люшкаше спящото бебе на Вони. Как би могъл някой да открадне чуждо бебе?

Елвира прекара останалата част от срядата и целия четвъртък да обикаля по списъка магазините, от които беше купувала бебешки дрешки.

— Имате ли и изобщо продавали ли сте жълта пелена, поръбена с бял сатен?

Отговорът все беше не.

Няколко от продавачките казаха, че в последно време не се търсели много пелени. Особено в жълто. А пък белият сатен в края би бил непрактичен. Нали пелената трябвало да се пере?

Знам, че беше от жълта вълна, поръбена с бял сатен, мислеше си Елвира. Трябва да е купена от специализиран магазин. Може да съм я видяла на някоя витрина? Имайки предвид това, след като се осведомеше в магазина, от който бе купила нещо, тя обикаляше другите наоколо с надеждата витрината на някой от тях да опресни паметта й.

В късния следобед започна да вали сняг — леки снежинки, придружени от остри влажни пориви на вятъра. О, господи, мислеше си тя, докато вървеше към къщи, дано онзи, при когото е бебето, да го държи топло, сухо и нахранено.

Фоайето на сградата им в Сентръл парк Саут беше толкова тържествено украсено за Коледа и Ханука 30 30 Еврейски празник. — Бел.пр. , че сякаш й се надсмиваше със сияйната си топлина. Когато стигна в апартамента, тя си направи чаша чай, обади се в болницата и я свързаха с Грег.

— При Джоан съм — рече той. — Не позволява да й дават повече успокоителни. Знае за обаждането и за наградата. Иска да говори с теб.

Елвира си мислеше, че сърцето й ще се пръсне, докато слушаше произнесените шепнешком благодарности на Джоан за обявяването на наградата, както и обещанието й да върне всеки цент.

— Остави парите — прекъсна я тя, като се опитваше гласът й да звучи бодро. — Само се погрижи второто име на Мариан да е Елвира.

— Разбира се. Обещавам — отвърна Джоан.

Елвира бързо добави.

— Шегувам се, Джоани. Това не е подходящо име за бебе, поне не в днешно време.

Уили влезе точно когато затваряше телефона.

— Добра новина? — попита с надежда той.

— Ще ми се да беше така. Уили, ако знаеше, че жената на братовчед ти е взела нечие бебе и ти е било гарантирано възнаграждението, което си поискал, защо да не кажеш къде е бебето?

— Може би той се тревожи, че жената на братовчед му ще полудее, ако й вземат бебето.

— Трябва да се безпокои повече да не се случи нещо на бебето. Наградата ще бъде дадена само ако Мариан се върне невредима. Той го знае. Запомни ми думите, Уили, този човек готви измама. Опитва се да измисли как да вземе парите и да изчезне.

Уили видя мъката, изписана по лицето на Елвира, и разбра, че тя все още се обвиняваше за случилото се.

— Току-що бях при Корделия — съобщи той. — Позвъни ми веднага след като ти излезе. С монахините се молят денонощно, а е накарала и всички, за които се грижи, също да се молят.

Елвира леко се усмихна.

— Доколкото я познавам, тя в момента сигурно казва: „Слушай ме сега, Господи…“.

— Много си близо до истината — съгласи се Уили. — Само че докато се моли, също работи. Идеята за отварянето на магазина за стоки втора употреба наистина излезе сполучлива. Когато минах оттам вчера, един куп хора носеха чудесни дрехи в наистина добро състояние.

— Е, Корделия не би приела някакви дрипи — отвърна Елвира. — И е права — това, че не ти е провървяло, не означава, че трябва да се обличаш в парцали.

— А сега Корделия е сложила отвън бележка, в която моли за игри и играчки за децата. Дори е намерила още доброволци, които опаковат всичко, което хората избират за децата си за Коледа. Казва, че децата трябва да имат своите подаръци, които да отворят на сутринта на Коледа.

— Желязна воля и златно сърце, това е нашата Корделия — заключи Елвира. После избухна: — Уили, чувствам се толкова безпомощна. Молитвите са важни, но ми се струва, че трябва да върша нещо повече. Нещо по — … по-дейно. Това чакане ме подлудява.