Мери Кларк - Играчът на лотария

В шест часа сутринта Елвира беше сигурна, че е преживяла най-дългата нощ в живота си.

— Днес си заминавам, бабо — съобщи Вони, когато се появи в апартамента в осем часа същата сутрин. Носеше торбичка с две кафета и две понички.

Беше в добро настроение. Уанда го виждаше.

Самият факт, че беше донесла кафе и поничка и за баба си, го доказваше. Вони можеше да бъде толкова мила, помисли си Уанда. Беше изкрещяла на бебето веднъж през нощта, но после беше излязла от спалнята и му беше стоплила шишето. Значи свикваше.

Уанда реши да се опита да разубеди Вони и възрази:

— Но прогнозата за времето е лоша, а и толкова много хора пътуват на Бъдни вечер.

Вони леко се усмихна.

— Знам, че е така, но това ми харесва. Обичам да пътувам, когато има много хора.

Уанда опита с друго.

— Вони, досега не съм ти казвала. Ти беше толкова разочарована, че в онзи магазин в центъра са нямали избор от бебешки дрешки. Но знаеш ли, тук, в квартала, има магазин за дрехи втора употреба, който държат моите приятелки, монахините. — Реши, че една малка лъжа няма да навреди. — Когато сестрата ме посети онзи ден, спомена, че имали прекрасни дрешки за деца и бебета. Защо не отидеш да си избереш някои неща, преди да заминеш? Бебето е леко настинало и трябва да си сигурна, че няма да се простуди по време на пътуването.

— Може и да го направя. Към колко часа очакваш да дойдат онези монахини с коледната кошница?

— Не и преди три.

— Ще хвана автобуса в два.

Не иска да се срещне със сестрата, помисли си Уанда. Вони винаги си е била саможива.

До девет сутринта детективите бяха разпитали всички доброволки, които сестра Корделия беше успяла да събере в магазина, и най-важното, бяха говорили с една, която добре си спомняше, че кашонът с жълтата пелена е бил изпратен в пункта близо до Порт Оторити.

— Най-лошият вариант — сподели един от детективите с Елвира. — Ако беше продадена тук, можехме да допуснем, че похитителката е от квартала. Ако беше изпратена в Бронкс, все още щеше да има надежда обадилият се да не лъже и да не е само изнудван, който се опитва да докопа парите от наградата. Ще се помъчим да открием кой е продал пелената, но дори да успеем да получим по-добро описание на жената, предполагам, че и тя, и бебето вече не са в Ню Йорк.

— Сигурно е така — отвърна тихо Елвира. — Но ще продължа да се надявам. И да се моля. Някой говорил ли е с Грег тази сутрин?

— Инспекторът. Знаеше се, че госпожа О’Браян ще се прибере вкъщи днес, но докторът забранил. Толкова е депресирана, че той се страхува от онова, което може да се случи, ако не е под наблюдение поне и утре. Коледа ще бъде ужасен ден за Джоан О’Браян.

— Но Грег ще е с нея.

— Този нещастен човечец е толкова изтощен. Докторът каза, че можел да заспи прав. — Детективът кимна, когато лейтенантът му направи знак. — Сега тръгваме към центъра. Ще ви държим в течение, мисис Миън. И благодаря.

И аз ще си тръгвам, реши Елвира, после видя, че Корделия се готвеше да поиска нещо от нея.

— Елвира, не ми е приятно да искам това от теб, но не би ли останала поне до обед, моля те? Наистина имам нужда от помощта ти.

— Разбира се, Корделия. Какво трябва да направя?

— Сортирай бебешките дрешки. Отново са в безпорядък. Вчера много от размерите се смесиха. Някои хора са толкова невнимателни.

Корделия се поколеба, после добави:

— Елвира, след като се обади снощи, поприказвахме за изчезналото бебе и всичко останало и сестра Бернадет спомена нещо, което оттогава не ми излиза от главата. Каза, че някой се обадил и попитал дали имаме бебешки дрешки в магазина. Жената обяснила, че внучка й дошла на гости с новото си бебе, а куфарът с дрешките му бил откраднат.

— Казала ли си е името? — попита Елвира.

— Не. Сестра Бернадет е сигурна, че гласът й е познат, но не може да го свърже с определено лице. — После Корделия сви рамене. — Не се ли хващаме всички за сламката?

През следващия час Елвира успя някак си да бъде усмихната, докато сортираше, съчетаваше и подреждаше бебешките дрехи. Най-тежкият момент настъпи, когато на дъното на един изоставен куп откри миниатюрно жълто вълнено якенце с поръбена с тънка сатенена лента качулка. Напомни й за пелената.

После очите й се разшириха. Беше ли възможно, запита се. Беше ли възможно това якенце да е в комплект с пелената? Би трябвало. Всъщност беше сигурна! Същата фина качествена вълна, сатененият кант. Трябва да го бяха отделили от пелената и да не го бяха включили в пратката за пункта близо до Порт Оторити. Щеше да го предаде на полицията. Така поне щяха да знаят точния цвят и материята на пелената.