Мери Кларк - Играчът на лотария

— Точно това правим в момента, Мийв. Ще вървим от врата на врата във всички сгради и ще задаваме въпроси. Но, моля те, опитай се да убедиш мисис Миън да чака в колата. Изглежда така, сякаш ще припадне.

— Елвира няма да припадне — отвърна бързо Мийв, когато към уличката свиха още патрулни коли. — Елвира, помогни ми да разнесем кошниците. Двете ще го направим по-бързо. Някои от хората ще са по-склонни да разговарят с нас, отколкото с полицаите. Микробусът е паркиран до ъгъла. — Погледна към сержанта. — Неправилно е паркиран.

Беше нещо, което да върши. Някаква дейност. Освен това Елвира знаеше, че Мийв е права. Страхувайки се от последствията, старите и болни хора често не искаха да се замесват, като съдействат на полицията, дори когато им бе известно нещо жизненоважно.

— Да вървим — съгласи се тя.

— На тази улица имам четири доставки — осведоми я Мийв.

Първата кошница получи възрастна двойка, която не бе излизала навън от Деня на благодарността 32 32 Четвъртият четвъртък от ноември. — Бел.пр. . Пазаруваше им съседката. Елвира позвъни на нейния звънец.

Когато отвори, тя свободно се разприказва.

— Не — рече, — непрекъснато влизам и излизам, а и обичам да си бъбря с хората, но никой в тази сграда не е споменавал за новородено. — Нито пък беше видяла някой да носи бебе с жълта пелена из квартала.

Следващата доставка, през три сгради, беше за една деветдесетгодишна старица и седемдесетгодишната й дъщеря. Когато Мийв представи Елвира, те казаха, че знаят всичко за нея, Уили им беше сменял тоалетната чиния.

— Какъв прекрасен мъж — възкликнаха. За съжаление не знаеха нищо за бебето.

В третия дом една жена с три малки деца бе наредила пакетчета под елхата.

— Всички са от магазина ви — довери им шепнешком. — Децата умират да видят какво има в тях.

Но тя също не знаеше нищо за тъмнокоса жена с новородено бебе.

— Това е — каза Мийв на Елвира, докато носеха заедно последната кошница. — Уанда Браун е чудесна старица. Доста е скована от артрита и няма никакви роднини, освен внучка, която живее някъде в Пенсилвания. Тя не говори много за нея, но явно горкото момиче е преживяло доста трагедии. Родило е две бебета, които са починали още като пеленачета.

Готвеха се да влязат в сградата на ъгъла на Уест Енд и Деветдесета улица. Виждаха как полицаите вървяха от вход към вход. После Елвира и Мийв се спогледаха.

— Мийв, и ти ли си мислиш същото като мене? — запита Елвира.

— На сестра Бернадет се обадила жена, чиято внучка имала бебе, но нямала дрешки за него, та затова се интересувала от магазина ни за дрехи втора употреба. О, мили боже, Елвира. Ще доведа Том.

Някакъв неясен инстинкт накара Елвира да я дръпне.

— Не! Да вървим в този апартамент.

Вони стоеше до прозореца и наблюдаваше как полицаите долу сноват. Бебето лежеше на леглото и писъците му бяха утихнали до уморено хленчене. После видя монахиня и още една жена да се насочват към входа десет етажа по-долу. Между тях имаше кошница.

Вони отиде в дневната.

— Струва ми се, че коледната ти кошница пристига, бабо — рече тя с равен глас. — Запомни, нито дума за мен и за бебето.

Уанда се усмихна плахо.

— Както искаш, мила.

Вони се върна в спалнята. Бебето беше заспало. Имаш късмет, помисли си.

— Апартаментът е тристаен — прошепна Мийв, докато звънеше. — Аз съм, Уанда, сестра Мийв Мари.

Елвира кимна. Цялото й същество трепереше. Моля те, мили боже. Моля те!

Звънецът отекна високо и дрезгаво из апартамента. В спалнята бебето се стресна, подскочи и започна да пищи. Ядосана, Вони грабна един чорап, наведе се над леглото и взе бебето.

Уанда Браун се затътри с мъка към вратата. Посрещна сестра Мийв с нервна усмивка.

— О, прекалено сте добри — въздъхна тя.

— Мисис Миън ми помага да разнеса кошниците — каза й Мийв.

Елвира се шмугна покрай възрастната жена и внесе кошницата с храна в апартамента. Очите й се плъзнаха из малкото коридорче и разхвърляната дневна. Но там нямаше никой друг. Виждаше се и кухнята. Върху печката бяха струпани тенджери, масата беше пълна с чинии. Но не забеляза нищо, което да подсказваше за присъствието на бебе.

Вратата на спалнята бе открехната и през тесния процеп успя да зърне неоправеното легло и две от стените на малката стая. Като че ли беше празна.

Огледа внимателно дневната. И тук нищо не говореше за присъствието на бебе.

— Уанда — питаше Мийв, — ти ли си се обадила, че внучката ти има нужда от бебешки дрешки? Сестра Бернадет смята, че е познала твоя глас.