Мери Кларк: Играчът на лотария

Изведнъж Тара сякаш разбра какво беше предизвикало реакцията на Елвира.

— Мисис Миън, мислите ли, че якето е било комплект с жълтата пелена, за която полицаите ни разпитваха? Торбите бяха толкова тежки, че попитах онази жена далеч ли трябва да отиде, а тя отвърна, че не е много далеч, само до Деветдесета улица, на няколко пресечки.

На Елвира й се прииска да целуне Тара. Вместо това викна:

— Слушай сега внимателно. Върни се обратно вътре и разкажи всичко това на сестра Корделия. Кажи й да накара полицаите да покрият територията оттук до Деветдесета улица. Кажи й, че се приближаваме до „Бебешка пелена“!

Утринното хубаво настроение, което Уанда Браун така бе харесала във внучката си, не продължи дълго. След като изпи съдържанието на шишето в десет часа, бебето бе започнало да хленчи и не искаше да се успокои. Уанда не смееше отново да повдигне въпроса за още бебешки дрешки.

Вони мърмореше, псуваше и накрая, за да избяга от писъците на бебето, тръгна към магазина за дрехи втора употреба. Сега, докато мъкнеше тежките торби по заснежените улици към апартамента на баба си, седемте пресечки от Осемдесет и шеста до Деветдесета улица и Уест Енд започнаха да й се струват цели километри.

Докато се влачеше сърдито, нервите й се изопнаха и разклатиха.

— Проклето дете — изруга на глас. — Проклета напаст, също като другите.

Бебето продължаваше да пищи, когато се върна. Уанда го държеше на ръце и го люлееше нежно с изнервен и уморен вид.

— Какво й има пък сега? — сопна се Вони.

— Не мисля, че се чувства добре, Вони — отвърна извинително Уанда. — Мисля, че има температура. Струва ми се, че не бива да я извеждаш днес. Би било грешка.

Без да обръща внимание на забележките на Уанда, Вони отиде до баба си и погледна бебето.

— Млъкни! — изкрещя тя.

Уанда усети как гърлото й пресъхва. Вони бе придобила онзи поглед, онова сърдито, намръщено изражение, онзи упорит, невиждащ израз в очите. Уанда беше виждала това и преди и знаеше, че не вещаеше нищо добро. И все пак трябваше да й каже.

— Вони, скъпа, сестра Мийв Мари се обади, след като излезе. До няколко минути ще дойде с коледната кошничка. Започнали са да ги разнасят по-отрано, защото времето се влошава.

Веждите на Вони се съединиха и образуваха една-единствена сърдита черна ивица върху челото й.

— Ти ли я помоли да дойде по-рано, бабо?

— Не, мила. — Уанда потупа гръбчето на бебето. — Шшш… О, Вони, започва да има хрипове.

— Ще се оправи, когато стигна в Питсбърг. — Вони отиде с тежки стъпки да отнесе торбите в другата стая и веднага се върна. — Не желая да разговарям с тая монахиня, нито да й показвам бебето си. Дай ми я. Ще я занеса в спалнята, докато монахинята не си тръгне.

Елвира бързаше към центъра, а очите й непрекъснато шареха наоколо, докато преминаваше през кръстовищата. По пътя си спираше минувачи да ги пита дали са виждали жена с тъмносиньо скиорско яке и две големи пазарски торби.

На Осемдесет и шеста улица и Бродуей й провървя. Един вестникопродавец й каза, че е видял отговаряща на описанието жена да върви на зигзаг през улицата.

— Насочи се към Уест Енд — рече той.

На Осемдесет и шеста улица и Уест Енд авеню някакъв старец, който буташе пазарска количка, потвърди, че жена с бели торби минала покрай него. Каза, че я запомнил, защото за миг оставила торбите си на земята.

— Мърмореше си и псуваше — рече неодобрително. — Ама че празнично настроение.

Първите патрулни коли пристигнаха, когато Елвира стигна Осемдесет и девета улица. Тара очевидно чудесно бе разказала какво се беше случило.

— Ще обградим целия този район — каза й отривисто един сержант. — Ако се наложи, ще претърсим всички домове. Защо не се приберете вкъщи, мисис Миън?

— Не мога — отвърна Елвира.

Сержантът я погледна със съчувствие.

— Ще хванете пневмония. Поне седнете в патрулната кола на топло. Оставете ние да поемем оттук нататък нещата.

Именно в този момент сестра Мийв Мари се появи на улицата с тежка кошница в ръка. Късият й воал потрепваше на вятъра. Също като сестра Корделия и тя беше избрала дълги до глезените одежди. Когато видя разговарящата с полицая Елвира, по лицето й се изписа изненада. Доближи се до тях възможно най-бързо. Тъй като самата тя беше бивша полицайка, познаваше сержанта.

— Здрасти, Том — рече и после попита: — Елвира, какво се е случило?

Когато й обясниха, възкликна:

— Похитителката на бебето е в квартала? Мили боже! — Ченгето в нея моментално надделя. — Том, обградихте ли района?