Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Маркс стана и я последва. Въздъхна, като че ли той беше огорченият, което я ядоса още повече.

— Защо става така — рече разпалено тя, — че жените са толкова подценявани, та мъжете ги използват само заради телата.

Каза го като въпрос и Маркс го знаеше. Подозираше, че до голяма степен гневът й се дължеше на факта, че тъкмо той — добър и верен приятел, иска това от нея. И, разбира се, защото идеята беше на Уилърд. Той знаеше, че тази задача ще бъде обидна за Сорая повече, отколкото за други жени, които нямаха толкова положително мнение за себе си. Знаеше, че Маркс беше единственият, който би могъл да я накара да приеме. Всъщност Маркс бе убеден, че ако Уилърд директно й беше поставил задачата, тя щеше да му каже да върви да се чука и да си тръгне, без повече да се обърне назад. И въпреки това, както трябва да беше предвидил Уилърд, тя бе тук. Макар да беше видимо бясна, не му каза да върви на майната си.

— От векове, през които жените непрекъснато са били потискани от мъжете, те са измислили уникални начини да вземат от тях това, което искат: пари, власт, ръководно положение в доминираното от мъжете общество.

— Нямам нужда от лекция за ролята на жените през историята — сопна се тя.

Маркс реши да не обръща внимание на забележката й.

— Каквото и да си мислиш, безспорен факт е, че жените имат една уникална способност.

— Би ли престанал с това уникално, ако обичаш?

— Способност да привличат мъжете, да ги прелъстяват, да намерят пукнатините в бронята и да използват тази слабост срещу тях. Знаеш по-добре от мен какво потенциално оръжие може да бъде сексът, когато е използван разумно. Това е особено валидно за тайните служби. — Той се обърна към нея. — В нашия свят.

— Боже господи, ти си бил един малък гадняр. — Тя се наведе над парапета, преплела пръсти със същата увереност като мъж, което беше типично за нея.

Маркс извади джиесема си, изкара на екрана снимка на Аркадин и й го подаде.

— Красив кучи син, нали? И магнетичен, доколкото разбирам.

— Ти ме отвращаваш.

— Подобно отношение не ти подхожда.

— А да чукам Аркадин ми подхожда, така ли? — Тя му подаде телефона обратно, но той не протегна ръка да го вземе.

— Можеш да се гневиш колкото си искаш, но фактът, че работата ти е да шпионираш, си остава. Ти си това. И още нещо, това е животът, който си избрала. Никой не ти е извивал ръцете.

— Така ли? А ти какво правиш сега?

Той предприе премерен риск.

— Не съм ти дал ултиматум. По всяко време можеш да станеш и да си отидеш.

— И после какво? Няма да имам нищо и ще бъда едно нищо.

— Можеш да се върнеш в Кайро, да се омъжиш за Амун Чалтун, да имаш деца.

Не го каза, за да я обиди, но самата идея беше обидна или по-скоро недостойна. Поне тя така я прие. Изведнъж ясното осъзнаване на факта как М. Еръл Данзигер я беше прекарал й нанесе последния жесток удар. С кариерата й в ЦРУ беше свършено, което само по себе си бе твърде лошо, но той се беше погрижил тя да не може да получи назначение в никоя конкурентна правителствена служба. За някоя от частните фирми, занимаващи се с подобна дейност, също не можеше да става дума. Тя нямаше намерение да се замесва с наемническа организация като „Блек Ривър“. Извърна настрани глава и прехапа устна, за да сдържи сълзите от отчаяние, които напираха в очите й. Почувства се така, както предполагаше, че са се чувствали жените през вековете, когато са се осмелявали да навлязат в света на мъжете, да приемат поръчки, да прехапват устни, за да не изказват мнението си, да пазят тайни, откривани им шепнешком след правене на секс, докато настъпи денят…

— Този човек не ти е съвсем непознат — каза Маркс, като внимаваше да не показва напрежението, което чувстваше в гласа си. — Той е толкова лош, колкото не можеш да си представиш, Рая. Заиграването с него ще бъде едно добро дело от твоя страна.

— Всички така казвате.

— Не, всички правим това, което е нужно. Това е началото и краят на цялата работа.

— Лесно ти е да го кажеш, теб не те карат да…

— Не знаеш какво са ме карали да правя.

Тя отново извърна глава. Той я наблюдаваше как гледа към канала и осветените петна във водата. От лявата им страна тийнейджърите отново избухнаха в смях, който като че ли се засилваше все повече и повече, подет от цялата група.

— Какво не бих дала да бъда една от тях — рече тихо Сорая. — Без никакви грижи в този шибан свят.

В този миг Маркс изпусна беззвучна въздишка на облекчение, разбрал, че тя ще преглътне горчивия хап, който й беше предложил. Щеше да приеме задачата.