Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

В момента говореше с Юсеф, връзката й в Хартум. Аркадин беше добре известен в тази част на света, тъй като сега повечето от оръжието за там се доставяше от него.

— Аркадин изобщо не е в Близкия изток — каза Юсеф, — нито пък се е укрил в планините на Азербайджан.

— Няма го и в Европа, Русия и Украйна. Вече се уверих в това — рече Сорая. — Знаеш ли защо е преминал в нелегалност?

— Неговият бивш бос Дмитрий Маслов е издал срещу него фатва 7 7 Ислямски декрет. — Бел.прев. , или както там го наричат руснаците.

— Мога да разбера защо — каза Сорая. — Маслов го нае да отнеме оръжейния бизнес от Николай Йевсен и преди няколко седмици той вършеше в Хартум тъкмо това. Но после избяга с целия списък на клиентите на Йевсен, който се съхранява в един компютърен сървър.

— Говори се, че Маслов открил Аркадин в Бангалор, но не успял нито да го убие, нито да го залови и сега той просто е изчезнал.

— В наше време никой не може да изчезне, не и за дълго — каза Сорая.

— Е, сега поне знаеш къде не е.

— Напълно си прав. — Сорая се замисли за момент. — Ще накарам някой да се порови в компютрите на имиграционните власти в двете Америки и може би в Австралия, за да видим дали няма да изскочи нещо.

Доколкото Борн си спомняше, Дейвид Уеб беше работил в Оксфорд — най-стария университет в английски говорещия свят — на два пъти, но, разбира се, може да е имало и повече визити. По онова време Центърът за проучване на древни документи се намираше в университетския Класически център в „Олд Бойс Скул“ на „Джордж Стрийт“. Сега той се помещаваше в нова сграда в ултрамодерния „Стелиос Йоану Скул“ за класически и византийски изследвания на улица „Сейнт Джайлс“ 66. Тя беше също толкова в разрез с изучаването на древни езици, колкото и с внушителните оксфордски сгради от осемнадесети и деветнадесети век. Тази част на „Сейнт Джайлс“ се намираше в центъра на Оксфорд, древен град, хартата за чието основаване е издадена през 1191 година. Центърът беше известен като Карфакс — дума, произхождаща от френската карфур, което означава „кръстопът“. Наистина четирите големи булеварда на Оксфорд, включително „Хай Стрийт“, се срещат на това място, също така прочуто по свой начин, както Холивуд и „Вайн Стрийт“, но с много по-богата история.

Преди да тръгнат от Лондон, Криси се беше обадила по телефона на приятеля си, професор Лайъм Гайлс. Оксфорд се намираше само на петдесет и шест мили и им беше нужен малко повече от час, за да стигнат там със стария й джип „Рейндж Роувър“. Трейси й го беше дала, когато бе започнала да пътува прекалено много.

Градът изглеждаше точно такъв, какъвто Борн го помнеше. Всички, които го посещаваха, се връщаха към времето на цилиндрите, тогите, каретите, теглени от коне, и комуникациите чрез пощата. Сякаш неговите обитатели бяха затворени в кехлибар. Всичко в Оксфорд принадлежеше на друго време, в което се живееше по-просто.

Докато Криси намери паркинг, слънцето беше започнало да наднича иззад купестите облаци и денят стана по-топъл, като че ли наистина бе пролет. Намериха професор Лайъм Гайлс в кабинета му — голямо помещение, което изпълняваше едновременно ролята на работно място и лаборатория. Рафтовете бяха пълни с ръкописи и дебели, ръчно подвързани книги. Беше наведен и разглеждаше внимателно с лупа един папирус.

Според Криси професор Гайлс беше ръководител на катедрата „Ричардс-Банкрофт“ във факултета, но когато вдигна глава, Борн с изненада видя, че не е на повече от четиридесет години. Имаше орлов нос и издадена напред брадичка и беше започнал да оплешивява, носеше малки, кръгли очила на все по-оголващото се чело. Ръцете му бяха силно окосмени и къси като на кенгуру.

Едно от безпокойствата на Борн беше, че при връщането му в Оксфорд някой може да го разпознае като Дейвид Уеб. Ала макар членовете на факултетите да продължават да са си там десетилетие след десетилетие, университетът беше огромен и обхващаше много колежи, а те бяха далеч от „Ол Соулс“ — колежа, където той бе изнесъл няколко лекции като гост-преподавател.

Във всеки случай Гайлс го прие като Адам Стоун. Искрено се зарадва да види Криси и се осведоми за нея и Скарлет, която очевидно познаваше лично.

— Кажи й да се отбие някой път — настоя той. — Имам малка изненада за нея, мисля, че ще й хареса. Знам, че е на единадесет, но разсъждава като петнадесетгодишна и това сигурно ще я заинтригува.

Криси му благодари, а след това го запозна със загадъчния надпис на пръстена. Борн му го подаде, а Гайлс запали една специална лампа и се загледа в надписа от вътрешната му страна, първо с просто око, а после с бижутерска лупа. Отиде при един рафт, свали някакви ръководства и ги запрелиства, като прекарваше палец по гъсто изписаните страници и малките, рисувани на ръка илюстрации. На няколко пъти снова напред–назад между пръстена и ръководствата. Накрая погледна Борн и каза: