Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

После се намръщи и попита:

— Защо дойдохте тук, Адам?

— Защото исках нещо да ми напомни за нея и защото нямаше къде другаде да отида. — Макар и с малко закъснение, той си даде сметка, че говореше истината или поне онази част от нея, която беше готов да сподели с Криси.

— И с мен е същото — каза с въздишка тя. — Скарлет беше на гости при родителите ми, когато се обадиха. Прекарваше си чудесно и ако се съди по писмата й, продължава да е така. — Тя отново го гледаше, но вниманието й беше насочено другаде. — Разбира се, вие можете да разгледате наоколо и да вземете каквото си искате за спомен от нея.

— Благодаря.

Тя кимна разсеяно, а после се загледа в конюшните и в напъпилото крушово дърво. Миг по-късно леко възкликна:

— Те са там!

Борн се надигна и застана до нея при прозореца.

— Върнали са се — каза тя. — Лястовиците.

Аркадин се събуди на разсъмване, обу банските и излезе навън, за да тича по морския бряг. Небето беше пълно с корморани и пеликани. По пясъка сновяха лакоми чайки и кълвяха останките от снощните пиянски партита. Насочи се на юг, докато стигна покрайнините на един от големите курортни клубове, после сви в обратна посока. След това се хвърли във водата и плува четиридесет минути. Когато се върна в манастира, в джиесема го чакаха над двадесет съобщения. Едно беше от Борис Карпов. Взе душ, облече се и си наряза пресни плодове. Ананаси, папая, банани, портокали. Изяде сладките късове с голямо количество кисело мляко. В Мексико се учеше да се храни здравословно.

Изтри уста с опакото на ръката, взе телефона и пристъпи към първото обаждане. Уведомиха го, че последната пратка по канала на Густаво Морено не е стигнала до клиента. Може би се беше забавила, а може и да бе изчезнала. Казаха му, че за момента това не може да се установи със сигурност. Нареди на хората си да го държат в течение и прекъсна връзката.

Каза си, че трябва лично да се занимае с липсващата пратка и ако има основания, да наложи строги наказания, а после набра номера на Карпов.

— Намирам се в LAX — каза той в ухото му. — А сега какво?

— Сега ще се срещнем лично — отвърна Аркадин. — Късно преди обяд има полет до Тусон. Обадете се предварително, поръчайте кола под наем — двуместна с подвижен покрив, колкото по-стара и разнебитена, толкова по-добре. — Той даде на Карпов инструкции накъде да кара. — Приближете се със свален гюрук. Бъдете готов да чакате на мястото час, а може би и повече, докато реша, че сте изпълнили всички условия за срещата ни. Ясно ли е?

— Ще бъда там преди залез-слънце — отвърна Карпов.

Борн още не си беше легнал, заслушан в звуците на апартамента, на сградата и на съседните къщи, заслушан как самият Лондон вдишва и издишва като някакъв огромен звяр. Извърна глава, когато Криси се появи в гостната. Преди час, около четири часа, тя беше отишла в спалнята, но по запалената нощна лампа и сухото шумолене на обръщаните страници беше разбрал, че не бе заспала. Може би дори не се беше и опитала.

— Още ли не сте си легнали? — гласът й беше тих, почти дрезгав, като че ли току-що се бе събудила.

— Не. — Той седеше на дивана, мисълта му беше спокойна и тъмна като морето, но сънят не идваше. По едно време му се беше сторило, че тя въздъхна, но това бе само диханието на града.

Тя се приближи, седна в другия край на дивана и подгъна крака под себе си.

— Ако нямате нищо против, бих искала да остана тук.

Той кимна.

— Не сте ми казали нищо за себе си.

Борн не отговори, не му се искаше да я лъже.

Отвън мина кола, после още една. В тишината излая куче. Градът беше притихнал, като че ли скован от лед, дори сърцето му не биеше.

По широките й устни премина едва забележима усмивка.

— Също като Трейси.

След известно време клепачите й натежаха. Сви се на кълбо като котка и положи глава върху ръцете си. Сега наистина въздъхна и след секунди бързо заспа. Малко по-късно той я последва.

— Трябва да си се побъркал — рече Сорая Мур. — Нямам намерение да прелъстявам Аркадин заради теб, Уилърд или някой друг.

— Разбирам притеснението ти — каза Маркс. — Обаче…

— Не, Питър, мисля, че не разбираш. Наистина го мисля. В противен случай нямаше да има това обаче.

Тя стана и отиде при парапета. Седяха на една пейка край канала в Джорджтаун. Блещукаха светлини, а лодките стояха неподвижни като заспали на стоянките си. Зад тях се разхождаха млади хора, пиеха и се прегръщаха. От време на време група тийнейджъри, застанали по-нататък, избухваха в смях. Нощта беше приятно мека. По тъмното небе се гонеха едва забележими облаци.