Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Любопитно. Много любопитно наистина. — Под топлите лъчи на утринното слънце Криси разглеждаше надписа, гравиран от вътрешната страна на златната халка, която Борн беше взел от Ноа Перлис.

— Имам представа от лингвистика — каза Борн, — но това не е на никой от известните езици, нали?

— Ами, трудно е да се каже. Има някои характеристики на шумерски, възможно и на латински, макар да не е нито единият, нито другият. — Тя го погледна. — Откъде го взехте?

— Няма никакъв смисъл, нали?

Тя поклати глава.

— Не, няма.

Криси свари кафе, докато Борн ровеше из фризера. Намери две препечени питки, макар че ако се съди по ледените кристали, полепнали по плика, сигурно стояха там от доста време. Намериха някакъв конфитюр и ядоха прави, и двамата изпълнени с нервно напрежение. Никой не спомена миналата нощ. После Борн й беше показал пръстена.

— Но това е само моето мнение, а аз далеч не съм експерт. — Тя му го подаде обратно. — Единственият начин да разберем със сигурност е да го занесем в Оксфорд. Имам приятел, който е професор в Центъра за изследване на древни документи. Ако това може да бъде разчетено, той със сигурност ще знае как.

Минаваше полунощ, когато лейтенант Р. Саймънс Рийд откри шефа си в денонощния корт за скуош във Вирджиния, където директорът на ЦРУ прекарваше по два изнурителни часа три пъти седмично с един от тамошните инструктори. Рийд беше единственият в ЦРУ, който можеше да съобщава лоши новини на директор Данзигер, без да се притеснява. Беше любимият ученик на Данзигер, когато той преподаваше за кратко в секретната Академия за специални операции на АНС, на която Стария, който се отнасяше с презрение към всичко, свързано с Агенцията за национална сигурност, викаше Академията за специални услуги, за да може подигравателно да я нарича със съкращението АСС 6 6 ASS на английски означава и задник. — Бел.прев. .

Рийд изчака да свърши последният гейм и след това уведоми директора на ЦРУ за присъствието си, като излезе на корта, на който беше топло и миришеше на пот, въпреки че климатичната инсталация работеше с пълна пара.

Данзигер подхвърли ракетата си на инструктора, уви една хавлиена кърпа около врата си и се отправи към адютанта.

— Колко лоша? — Предисловията не бяха нужни: фактът, че Рийд го беше издирил в този час и бе предпочел да дойде лично, вместо да се обади по телефона, беше достатъчно указание за директора.

— Борн е неутрализирал екстрадиращия екип. Или са мъртви, или са задържани от полицията.

— Боже господи! — възкликна Данзигер. — Как ги прави Борн тези работи? Нищо чудно, че Бъд имаше нужда аз да поема нещата в свои ръце.

Отидоха при една пейка и седнаха. На корта нямаше никой друг, единственият звук идваше от бръмченето на климатика.

— Борн още ли е в Лондон?

Рийд кимна.

— За момента да, там е.

— А Ковън там ли е, лейтенант?

Когато беше истински вкиснат, Данзигер се обръщаше към него само с чина му.

— Да, сър.

— Защо не се е намесил?

— Мястото е било твърде оживено. Имало е прекалено много свидетели, за да се опита да отвлече Борн от улицата.

— Други възможности?

— За съжаление липсват — отвърна Рийд. — Да направя ли нещо по въпроса? Мога да се свържа с нашите хора в АНС, за да…

— Всичко с времето си, Ранди. Засега не мога да се ползвам открито от хората ми там, няма да е правилно от политическа гледна точка, както би ми напомнил Бъд. Не, трябва да се справим с това, с което разполагаме.

— Ако се съди по броя на извършените от него убийства, сър, Ковън е дяволски добър.

— Добре. — Директорът на ЦРУ се плесна по бедрата и стана. — Пусни го след Борн. Кажи му, че има пълна свобода на действие да направи всичко необходимо, за да докара Борн.

След като Питър Маркс й постави задачата да намери и да се залепи за Аркадин, Сорая Мур се беше върнала в апартамента на Дилия Трейн, където беше намерила временно убежище. Беше прекарала последните два часа на засекретения си джиесем в разговори с оперативните си агенти от „Тифон“. Макар самата организация да не беше вече под нейно командване, не можеше да се каже същото за хората, които тя бе наела, обучила и подготвила за специалните задачи, които трябваше да изпълняват. Те бяха свързани с наблюдение и проникване в различни сунитски и шиитски среди, бунтовнически групи, джихадисти и изключително разнообразни политически фракции буквално във всяка страна в Близкия и Далечния изток. Независимо какви бяха нарежданията им и кой отговаряше за „Тифон“ сега, те продължаваха да са й верни.