Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Мисля, че ще е от помощ, ако направя някои снимки на въпросния предмет. — Имате ли нещо против?

Борн му каза да го стори.

Гайлс занесе пръстена при един странен уред, наподобяващ края на фиброоптичен кабел. Внимателно стегна пръстена така, че жичката да е в центъра му. След това им подаде очила със специално обработени тъмни лещи и също надяна един чифт на главата си. Когато се увери, че очите им са защитени, изписа две команди върху компютърната клавиатура. Последва поредица от малки проблясвания с ослепителна синя светлина и Борн разбра, че професорът е активирал син лазер.

Безшумните проблясъци престанаха почти веднага след като започнаха. Гайлс свали очилата и те направиха същото.

— Чудесно — рече професорът и продължи да трака бързо по клавиатурата. — Хайде да погледнем.

Включи един плазмен екран на стената и там се появиха няколко висококачествени снимки в близък план на надписа от вътрешната страна на пръстена.

— Ето как написаното изглежда за невъоръженото око, гравирано върху повърхност от триста и шестдесет градуса. Ами ако е предназначено да бъде прочетено или гледано върху плоска повърхност, като повечето написани неща? — Той започна да мести дигиталните образи, докато те се сляха в една дълга лента. — Това, което ни е оставено, прилича на една дълга дума, което изглежда малко вероятно. — Той приближи образите. — Поне така изглежда на кръгообразната повърхност на пръстена. Но сега, когато имаме плоска повърхност, можем да видим две прекъсвания, така че това, което действително виждаме, са три отделни групи букви.

— Думи — рече Борн.

— Така изглежда — съгласи се със загадъчна нотка в гласа Гайлс.

— Обаче виждам някакви клинообразни форми — каза Криси. — Предполагам, че са шумерски.

— Е, да, наистина приличат на шумерски — съгласи се професорът, — но всъщност са староперсийски. — Той побутна към нея едно от разтворените ръководства. — Ето, погледни. — Докато тя следваше съвета му, Гайлс се обърна към Борн: — Староперсийският произлиза от шумеро-акадски, така че грешката на нашата скъпа Кристина може да й бъде простена. — Съчувствието, с което го каза, омаловажи помпозността на твърдението. — Но между двата има съществена разлика, без отчитането на която дешифрирането е невъзможно. Акадските клинообразни форми представляват цели срички, докато тези на староперсийски са азбучни, което означава, че всяка една представлява буква.

— А какво правят латинските букви между тях? — попита Криси. — И тези непознати символи? Те език ли са?

Гайлс се усмихна.

— Вие, господин Стоун, ме изправихте пред много любопитна и трябва да призная, дяволски вълнуваща загадка. — Той посочи към екрана. — Това, което виждате тук, е смесица от староперсийски, латински и… поради липса на по-добър термин, нека го наречем нещо друго. Мисля, че съм запознат с всички древни езици, които човечеството е открило и категоризирало, но това тук определено не е сред тях. — Той махна с ръка. — След малко пак ще се върна на него.

Премести хоризонтално мишката и постави курсора непосредствено под надписа.

— Първото, което трябва да ви кажа, е, че такова нещо като смесен език не съществува — клинообразното писмо и буквите просто не могат да се смесват. Така че, ако това не е език, тогава какво точно е?

Борн, който се вглеждаше внимателно в гравираните знаци, каза:

— Това е шифър.

Очите на Гайлс се разшириха зад лещите на очилата.

— Много добре, господин Стоун. Поздравявам ви. — Той кимна. — Наистина прилича на шифър, но като всичко останало в тези гравирани знаци той е твърде странен. — Отново се зае с образа, като размести отделните части, разделяйки клинообразното староперсийско писмо и латинските букви в две отделни групи, а в третата останаха „буквите“ на непознатия език.

— Северий — разчете от драсканиците латинската дума Борн.

— Което може да означава доста неща — обади се Криси — или да не означава нищо.

— Съвършено вярно — рече Гайлс. — Но сега да се заемем със староперсийския. — Започна да мести клинообразните форми. — Виждате ли как получихме втора дума. Домна.

— Почакай малко. — Криси се замисли за момент. — Септимий Северий е бил назначен за римски сенатор от Марк Аврелий около 187 година сл.Хр. Впоследствие той се издига до император през 193 и управлява до смъртта си осемнадесет години по-късно. Управлението му е било строга военна диктатура, отговор на ужасяващата корупция на неговия предшественик Комод. На смъртния одър той съветва синовете си „да направят богати войниците, като пренебрегнат всички останали“.