Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Къде е Трейси?

— Погребахме я в едно много старо гробище в покрайнините на Оксфорд.

— Бих искал да отида направо там, ако нямаш нищо против.

Тя бързо го погледна.

— Не, разбира се.

Пътуването до Оксфорд премина бързо и в мълчание. И двамата бяха замислени. В Оксфорд спряха пред една цветарница. При гробището тя отби от пътя и паркира джипа. Излязоха от колата и Криси го поведе между надгробните плочи, някои от които бяха много стари, към един разперил клони дъб. От изток духаше силен вятър, който разрошваше косата й. Изостана малко, когато Борн наближи гроба на Трейси.

Той остана за момент неподвижен, а после постави букет бели рози в подножието на надгробния камък. Искаше му се да си я спомни такава, каквато беше в нощта преди смъртта си. Искаше да си спомни само най-интимните моменти между тях. Обаче за добро или за лошо смъртта й беше най-интимният момент между тях. Мислеше, че никога няма да забрави как усещаше кръвта й по ръцете си и тъмночервения копринен шал между тях. Очите й го гледаха. Толкова му се искаше да задържи живота, който я напускаше. Чу гласа й да шепне в ухото му и зрението му се замъгли. Очите го смъдяха от сълзите, които напираха, но не започнаха да се ронят. Как му се искаше да може да я почувства, че диша до него.

После усети ръката на Криси около кръста си.

Скарлет се откъсна от шумната група съученици и се хвърли в прегръдките му. Той я вдигна и я завъртя.

— Бях на погребението на леля Трейси — каза по детски ужасно сериозно Скарлет. — Иска ми се да я бях познавала по-добре.

Борн я притисна по-силно до себе си. После и тримата се качиха в джипа и по негова молба се отправиха към кабинета на Криси в „Ол Соулс“ — голямо правоъгълно помещение, чиито прозорци гледаха към двора на стария колеж. Вътре миришеше на стари книги и тамян.

Борн и Скарлет се настаниха на канапето, което Криси използваше, за да сортира разни книжа, а тя отиде да направи чай.

— Какво имаш в куфарчето? — попита Скарлет.

— Ще видиш — отвърна й Борн.

Криси се приближи с приборите за чая върху стар черен японски поднос. Борн търпеливо изчака тя да го разлее, но Скарлет не престана да се върти на мястото си, докато майка й не й даде една сладка бисквита.

— А сега — рече Криси и придърпа един стол, — за какво е всичко това?

Борн постави дипломатическото куфарче в скута си.

— Имам за теб подарък за рождения ти ден.

Криси се намръщи.

— Рожденият ми ден е след почти пет месеца.

— Считай го за ранен подарък. — Той отключи куфарчето, отвори капака и извади лаптопа. Постави го на масичката до подноса за чая. — Ела и седни до мен.

Криси се изправи и отиде при канапето, а Борн отвори лаптопа и го включи. По време на полета беше се погрижил да зареди батерията. Скарлет седна на ръба на възглавницата, за да е по-близо до екрана.

— Скарлет — каза Борн, — у теб ли е пръстенът, който ти дадох?

— Винаги е с мен. — Скарлет го извади. — Искаш ли си го обратно?

Борн се засмя.

— Аз ти го дадох и си е твой. — Протегна ръка. — Само за момент.

Взе пръстена и го пъхна в специално пригоденото гнездо. Това беше лаптопът, който открадна от Джалал Есай, чичото на Холи, по нареждане на Алекс Конклин. Не му го беше предал, защото откри какво съдържа и реши, че това е прекалено важно откритие, за да бъде дадено на „Тредстоун“ или на която и да било тайна служба. Вместо това беше помолил Дерон да направи фалшив лаптоп. Докато придружаваше Холи при едно от пътуванията й до Сонора, за да зареди наркоранчото, се беше запознал с Густаво Морено. Борн беше позволил фалшивият лаптоп да попадне в ръцете на наркобарона, защото така щеше да снеме от себе си подозрението на Конклин.

По същия начин беше разменил пръстена на Соломон за онзи, който Маркс бе взел от човека, направил опит да го убие в Лондон. Това, че Скарлет беше намерила пръстена на Маркс, когато го раниха, му даваше идеалната възможност да направи тайно размяната. Правилно беше предположил, че пръстенът на Соломон ще бъде на много по-сигурно място в нейните ръце, отколкото в неговите.

Пръстенът пасна идеално в гнездото. Загадъчният надпис от вътрешната страна на пръстена отвори тайнствения файл в хард диска на лаптопа. Това беше PDF файл, копиращ точно древен текст на иврит.

Криси се наведе напред.

— Какво е това? Прилича ми на… указания.

— Спомни си разговора, който водихме при професор Гайлс.

Тя го погледна.

— Добре че спомена за него. Вчера екип агенти от МИ-6 дойде и го отведе.