Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Беше укор, а не въпрос. Въпреки това Илайза, сестрата, която се грижеше за него, откакто беше постъпил във Военния медицински център „Уолтър Рийд“, не се впечатли. Маркс лежеше в леглото, а раненият му крак беше бинтован и ужасно го болеше. Беше отказал всякакви болкоуспокояващи, което бе негово право, но стоицизмът му не го направи по-симпатичен на Илайза. Жалко, мислеше си той, защото тя е хубавица, а и много съобразителна.

— Помислих, че може би ще искате да направите изключение.

— Не ме интересува, освен ако не е Шакира или Кийра Найтли.

— Привилегията да бъдете приет тук не ви дава право да се държите като капризно дете.

Маркс рязко вдигна глава.

— Да, ама защо не дойдеш тук при мен и не погледнеш нещата от моя гледна точка?

— Само ако обещаете да не ме тормозите — рече с лукава усмивка тя.

Маркс се засмя.

— Добре де, кой е? — Илайза имаше способността да го измъква и от най-мрачното настроение.

Приближи се и оправи възглавницата му, преди да повдигне горната половина на леглото.

— Искам да седнете заради мен — рече тя.

— И аз ли трябва да ти се моля?

— Би било добре — каза тя и усмивката й стана по-широка. — Само гледайте да не ме олигавите.

— Тук имам толкова малко удоволствия, не ме лишавай и от това. — Той направи гримаса, докато се опитваше да седне в леглото. — Господи, боли ме задникът.

Тя демонстративно прехапа устна.

— Толкова ме улеснявате, че не мога да се сдържа да не ви унижа още повече. — Приближи се, взе четка от една странична масичка и оправи косата му.

— За бога, кой е? — попита Маркс. — Да не би да е шибаният президент?

— Близко сте. — Илайза отиде при вратата. — Министърът на отбраната.

„Боже господи — помисли си Маркс. — Какво може да иска от мен министърът на отбраната?“

Обаче на вратата се появи президентският съветник по въпросите на националната сигурност Хендрикс. Маркс направо опули очи.

— Къде е Холидей?

— Добро утро и на вас, господин Маркс. — Хендрикс разтърси ръката му, придърпа един стол и без да сваля палтото си, седна край леглото.

— Извинете, сър, добро утро — каза, заеквайки, Маркс. — Аз не…

— Всичко е наред — рече Хендрикс и се усмихна. — И така, как се чувствате, господин Маркс?

— Скоро ще бъда на крака — отвърна Маркс — Тук се грижат много добре за мен.

— Не се съмнявам. — Хендрикс сложи ръце в скута си. — Господин Маркс, не разполагам с много време, затова ще премина направо на въпроса. Докато бяхте в чужбина, Бъд Холидей подаде оставка. Оливър Лис е арестуван и, честно казано, не виждам да излезе скоро от ареста. Прекият ви началник Фредерик Уилърд е мъртъв.

— Мъртъв ли? Господи, как стана?

— Това е тема за друг разговор. Достатъчно е да кажа, че с всичките тези внезапни промени на върха на пирамидата, или по-скоро на една от пирамидите, се появи властови вакуум. — Хендрикс се прокашля. — Както природата тайните служби не търпят вакуума. Следя с голям песимизъм систематичното рушене на вашето предишно поле на действие — ЦРУ. Харесва ми това, което вашата колежка направи с „Тифон“. В настоящия момент подобни тайни организации, ръководени от мюсюлмани, чиято дейност е насочена срещу екстремистите в мюсюлманския свят, са едно елегантно решение на нашия най-неотложен проблем. За съжаление „Тифон“ принадлежи на ЦРУ. Само един бог знае колко време ще мине, докато този кораб тръгне в правилната посока, а аз не искам да губя време. — Той се наведе напред. — Затова бих искал да оглавите възкресения „Тредстоун“, който ще поеме работата на „Тифон“. Ще докладвате директно на мен и на президента.

Маркс се намръщи.

— Нещо не е ли наред, господин Маркс?

— Нищо не е наред. Първо, как изобщо узнахте за „Тредстоун“? И второ, ако толкова харесвате „Тифон“, както твърдите, защо не се свързахте със Сорая Мур, бившия директор на организацията.

— Кой е казал, че не съм?

— Тя отказа ли ви?

— По-важният въпрос е дали вие проявявате интерес — каза Хендрикс.

— Разбира се, че проявявам, но искам да знам за Сорая.

— Господин Маркс, разбирам, че сте толкова нетърпелив да излезете оттук, колкото са и въпросите ви. — Хендрикс се изправи, отиде при вратата и я отвори. Кимна и вътре влезе Сорая. — Господин Маркс — рече съветникът по въпросите на националната сигурност, — позволете ми да ви представя вашия колега директор. — Когато Сорая пристъпи към леглото, той добави: — Сигурен съм, че двамата имате много организационни и други въпроси за обсъждане, затова, ако ме извините…