— Защото ти не ми каза как да изключа генератора.
Аркадин погледна към Борн.
— А защо е чак толкова важно?
— Защото генераторът контролира поредица от предохранителни мерки, които няма да ни позволят никога да се измъкнем оттук — каза Борн.
Аркадин пристъпи към Идир и удари бербера през лицето с цевта на картечницата. Идир изплю един зъб и кървава слюнка.
— Писна ми от теб — рече Аркадин. — Ще те накъсам парче по парче. Ще ни кажеш каквото трябва да знаем, независимо дали искаш или не. Ти не се страхуваш от смъртта, но вече ми показа страха си. Когато изляза оттук, лично ще хвърля Бадис от покрива.
— Не, не! — извика Идир и заобиколи постамента, под който беше генераторът. — Тук, тук — замърмори си той. Натисна един камък в основата на постамента, който се плъзна встрани. Щракна ключ и буботенето на генератора спря. — Виждаш ли? Изключен е. — Той се изправи. — Направих каквото поиска. Моят живот е нищо, но те умолявам да пощадиш живота на сина ми.
Аркадин се ухили, остави куфарчето върху постамента, отвори го и извади лаптопа. — А сега — рече той и включи компютъра — пръстена.
Идир пропълзя по-близо до постамента. Успя да почука с пръст капака на компютъра, преди Аркадин да го удари силно с опакото на ръката си и той да политне назад.
Борн извади пръстена, но Идир каза:
— Нищо няма да стане.
— Затваряй си устата! — озъби се Аркадин.
— Остави го да говори — рече Борн. — Идир, какво искаш да кажеш?
— Това не е истинският компютър.
— Той лъже! — извика Аркадин — Погледни тук… — Взе пръстена от Борн и го пъхна в процепа. — Има си гнездо за пръстена.
Идир избухна в истеричен, налудничав смях.
— Глупаци такива! — Не можеше да спре да се смее. — Някой ви е прецакал. Казвам ви, не е истинският лаптоп.
Аркадин изкрещя нещо неразбираемо и се обърна.
— Не, Леонид!
Борн се хвърли към него. Беше твърде късно да му попречи да стреля, но го блъсна с всичка сила в дясното рамо. Куршумите се разлетяха на всички страни, но два от тях се забиха в гърдите и рамото на Идир.
Двете факли паднаха на пода и, догаряйки, започнаха да пращят. Бяха изгорели наполовина. Борн и Аркадин се нахвърлиха един срещу друг с юмруци и ритници. Аркадин, който държеше картечницата в дясната си ръка, замахна срещу Борн и той беше принуден да вдигне ръце пред лицето си, за да отбие удара. Тежката цев на картечницата отвори дълбоки порезни рани в китките му. Удари с коляно Аркадин в корема, но без особен ефект. При следващия удар Борн хвана цевта, но тя се плъзна по дланта му и му отвори още една рана. Аркадин насочи дулото към Борн, а той стовари окървавената си длан в носа му. Бликна кръв, а главата на Аркадин отхвръкна назад и се удари в пода. При падането си той успя да изстреля кратък откос. Трясъкът в затвореното помещение беше оглушителен. Борн го удари пак, този път отдясно по главата, но в този момент до него се мярна някаква сянка.
Ужасен от гърмежа, един грамаден плъх се хвърли към лицето на Аркадин. Той замахна срещу него, но не го улучи. Претърколи се, грабна една от факлите и бясно я размаха. Плъхът отскочи и се покатери по свляклото се на земята тяло на Идир. Пламъкът докосна опашката му и той изпищя. Идир също изпищя. Робата му се беше подпалила и гореше, а от нея се понесе отвратителна миризма. Изправи се с мъка на крака и замаха отчаяно със здравата си дясна ръка срещу пламъците, но загуби равновесие, падна назад и се стовари върху постамента. Главата му се удари в статуята на Баал и я събори. Тя се разби на парчета на пода.
Борн се надигна и се спусна към Идир, но хищните пламъци вече го бяха обгърнали и беше невъзможно да се приближи до него. Сред отвратителната миризма на печено месо пламъците се разгоряха още по-силно и в този момент се чу зловещо тиктакане, което отброяваше трите минути живот, които им оставаха.
Аркадин изпъна назад ръка и стреля, но Борн беше застанал зад Идир и куршумите от откоса не го засегнаха. Запалената факла бързо догаряше. Като грабна друга факла, Борн изтича през входа в коридора. Прикри се зад стената и измъкна беретата. Тъкмо се канеше да отвърне на стрелбата, когато забеляза Аркадин да пълзи и да рови из парчетата от статуята. Вдигна един компактдиск, избърза прахта от него, изправи се и го пъхна в лаптопа.
— Леонид, остави го! — извика Борн. — Лаптопът е фалшив.
Когато не последва отговор, Борн отново го извика по име, този път по-тревожно:
— Имаме само две минути да намерим изход оттук.
Читать дальше