Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Щракането на затворите на карабините „Сако“ го извади от спомените и го върна към действителността. Вгледа се в мрака. Дали му се стори, че видя някаква сянка да пробягва по покрива на къщата? Стрелците си помислиха точно това. Сред призрачната лунна светлина се мярна едно петно, а после изчезна. Настъпи пълна тишина. После с периферното си зрение забеляза, че сянката отново се придвижи. Сърцето му подскочи. Тъкмо се канеше да им заповяда да открият огън, когато чу зад себе си някой да изговаря името му.

Извърна се рязко и видя Леонид Аркадин да стои с разкрачени крака и някакво странно оръжие в ръката.

— Изненада — каза той и веднага изстреля два къси откоса от картечницата, които отнесоха главите на стрелците. Те се сгърчиха като марионетки.

— Не ме уплаши — каза Идир. — Лицето и робата му бяха изпръскани с кръв и мозък от хората му. — Не се страхувам от смъртта.

— От своята може би.

Аркадин даде знак с кимване и Сорая Мур се показа от тъмното. Идир ахна от изненада. Тя водеше Бадис пред себе си.

— Татко! — Бадис се хвърли към баща си, но Сорая го хвана за яката и го дръпна назад. — Татко! Татко!

Мургавото лице на Идир изтръпна от ужас.

— Идир — заповяда Аркадин, — хвърли труповете през парапета.

Идир го погледна за миг като ударен от гръм.

— Защо?

— За да разберат хората ти какво се е случило тук, горе, и да си дадат сметка за последиците от действията си.

Идир поклати глава.

Аркадин пристъпи към Бадис и пъхна синьото дуло на картечницата в устата му.

— Ще дръпна спусъка и дори собствената му майка няма да го познае.

Идир пребледня, а после го изгледа с безсилен гняв. Наведе се, вдигна един от стрелците, но по него имаше толкова много кръв, че трупът се изплъзна от ръцете му.

Бадис гледаше с широко отворени очи и трепереше.

След като придърпа трупа към себе си, Идир го прехвърли през парапета. Когато го бутна от ръба, чуха звука от падането на тялото на улицата. Този плътен звук, като от нещо лепкаво, накара Бадис пак да подскочи.

Аркадин даде знак с ръка. Сорая повлече дърпащото се момче към ръба на покрива и натисна главата му надолу.

Идир се опита да пристъпи към сина си, но Аркадин извърна картечницата срещу него и поклати глава.

— Сега виждаш ли, че смъртта има много лица и всички сме подвластни на страха — рече той.

Значи най-после ножовете бяха извадени от ножниците. Борн слезе от покрива, когато чу двата откоса. После, като видя Аркадин да води Идир Сифакс пред себе си, тръгна насреща им. Борн и Аркадин се изгледаха като агенти на противникови страни, които си разменят пленници на ничия територия.

— Сорая? — попита Борн.

— На покрива е с момчето — каза Аркадин.

— Да не си го наранил?

Аркадин погледна Идир, а после изгледа с презрение Борн.

— Ако се налагаше, щях да го направя.

— Така не сме се споразумявали.

— Споразумяхме се — каза троснато Аркадин — да свършим тази работа.

Идир пристъпваше нервно от крак на крак сред изпълнената с напрежение тишина и поглеждаше ту единия, ту другия.

— Вие двамата първо е трябвало да изясните приоритетите си.

Аркадин го удари през лицето.

— Я млъквай!

После Борн подаде на Аркадин лаптопа в защитното куфарче. Хвана Идир за лакътя и каза:

— Ти ще ни водиш вътре. Ще минаваш пръв през всяка бариера — електронна или някаква друга. — Той извади мобилния си телефон. — Поддържам постоянна връзка със Сорая. Ако нещо се обърка… — Размаха заканително джиесема пред лицето на Идир.

— Разбирам — рече с глух глас той, но очите му пламтяха от омраза и гняв.

Поведе ги през входната врата, която отключи с два ключа. Веднага щом влязоха, набра един код в таблото на стената вляво от вратата.

Тишина.

Пролая куче. Лаят му отекна неестествено силен в нощта, в която лунната светлина се сипеше над земята като суграшица и подсилваше още повече заредената с високо напрежение атмосфера.

Идир се прокашля и запали лампите.

— Първо са детекторите, засичащи движение, а после следват инфрачервените. — Порови в джоба си и извади малко дистанционно устройство. — Мога да изключа и двата оттук.

— Без генератора всичко ще спре да действа — каза Борн. — Заведи ни при него.

Когато Идир се отправи в една посока, Борн каза:

— Не оттам.

Идир го погледна ужасен.

— Говорил си с Танирт — произнесе шепнешком името й и потрепери.

— Мамка му, щом знаеш пътя — рече сърдито Аркадин, — защо ни е той?